Писмата на Мишчо от улица "Копче" №9

Мишка страх, мен не страх!

„Писмата на Мишчо от улица „Копче“ номер 9 е първата ми книга. Та-даааа!

Нямаше да бъде нито толкова хубава, нито изобщо възможна без другата майка на Мишчо - Габриела Петкова. Илюстрациите ѝ са не просто част от историята, а истории в историята. Иначе, ако има правописни грешки, виновна е Жана Душкова - Васева, а ако няма - пак тя е отговорна. Първата читателка на Мишчо, след Габи, 100 благодарности за любовта, с която чете писмата му. На Ани Събева от Йо Йо Букс - благодаря за подкрепата от самото начало. И не на последно място - на баща ми, който мноооого отдавна ми подари Мишчо и Жабчо, за да ги четете днес вие на вашите деца.

А иначе в „Писмата на Мишчо от улица „Копче“ номер 9“ - „Един котарак, едно наводнение и куп объркани панделки“ има три чисто, ама чисто нови истории, които не сте чели, дори да сте негови писмоприятели. И то само, защото му се случиха съвсем наскоро!

Ако не го познавате - Мишчо живее в Мишиград под Голямата градска гара и освен семейството и приятелите си, най-много обича да пише писма. И да си похапва. Има само един неприятел на този свят и това е Мяу Чи. Котарак е, много ясно. За лош късмет Мяу Чи живее точно в Пекарната на Голямата градска гара и заради него напоследък Мишчо не може да се добере до пукнато геврече. Добре че мама Гризолина е най-добрата готвачка на улица „Копче“, а и не само, та вкъщи винаги има вкусна храна. С няколко думи - около Мишчо винаги е уютно и в същото време леко напрегнато, защото незнайно как той винаги се забърква в някакви каши. Разбира се, не по негова вина!

Може да намерите книжката онлайн на сайта на Мишчо - https://pismatanamishcho.bg/ и в София в книжарници „Нисим“ - бул. Васил Левски 59 и „Umberto & Co.“ - ул. „Славянска“ 14.

С голяма благодарност на най-любимите ми книжарници, че стават пръв дом на Мишчо и неговите истории.

И последно (многословна съм, но ми е първата книга, простете - ако имате книжарница или подходящ магазин, условията ви за продажба на книги не са непосилни за самоиздатели като на големите книжарници (това e отделна тема за разговор) и мислите, че Мишчо може да намери читатели при вас, пишете! За да може неговите истории да стигнат до възможно най-много деца.

Ами, това! До скоро!

Диана, ваш писмоприятел завинаги!

Допълнение : Мишчо пристига и като играчка, защото няма по-симпатично от това да четеш историите на Мишчо със самия него до себе си! И защото си нямах друга работа