Как да открием силните страни на детето?

Всяко дете има своите силни страни. При едно те се забелязват веднага — то рисува прекрасно, пее, спортува или с лекота решава задачи. При друго обаче талантът не е толкова очевиден. То може да бъде чудесен слушател, да умее да помага на другите, да измисля необичайни игри, да задава интересни въпроси или да има невероятно въображение. Затова откриването на силните страни на детето не означава просто да разберем в какво е най-добро. Означава да разберем какво го кара да се чувства уверено, любопитно и мотивирано.

Наблюдавайте, вместо да сравнявате!  Една от най-честите грешки на възрастните е да сравняват децата. „Виж брат ти колко добре рисува.“ „Другите деца вече четат.“ „Тя е много по-добра по математика.“ Но силните страни не се откриват чрез сравнение с другите. Те се откриват чрез наблюдение на самото дете. Какво прави с удоволствие? Кога губи представа за времето? Какви въпроси задава? Какви игри измисля? Към какво се връща отново и отново, дори без някой да го подканя? Понякога именно тези малки детайли показват посоката.

Не търсете само „талант“!  Силната страна не е задължително нещо, в което детето има изключителни резултати. То може да не бъде най-добрият математик в класа, но да има забележителна логическа мисъл. Може да не рисува професионално, но да има силно визуално въображение. Може да не е най-шумното дете в групата, но да умее да слуша и да разбира чувствата на другите. Може да не обича състезанията, но да бъде упорито и последователно. Сред важните детски силни страни могат да бъдат: - любопитството; - въображението; - наблюдателността; - чувството за хумор; - емпатията; - способността да работи в екип; - лидерските умения; - постоянството; - творческото мислене; - умението да решава проблеми; - добрата комуникация; - способността да се концентрира; - грижовността към другите.

Вижте какво се случва, когато детето играе!  Играта е един от най-естествените начини да наблюдаваме детето. Когато няма оценка и очакване за резултат, то показва много от естествените си качества. Ако измисля сложни истории, може да има силно въображение. Ако постоянно организира останалите деца в играта, може да проявява лидерски качества. Ако забелязва, че някой е тъжен и отива да го утеши, това говори за чувствителност към емоциите на другите. Ако предпочита да сглобява, подрежда и конструира, може да има интерес към пространственото и практическото мислене. Не е необходимо веднага да определяме „какво ще стане детето“. По-важно е да забележим какво го привлича днес.

Задавайте въпроси, вместо да давате готови отговори!  Понякога родителят много рано решава: „Той е математик.“ „Тя е артистична.“ „Моето дете не е спортно.“ Подобни определения могат да се превърнат в рамки. По-полезно е да питаме: „Кое ти беше най-интересно днес?“ „Кое ти се получи по-лесно?“ „Какво би искал да научиш?“ „Ако можеше да прекараш целия ден в едно занимание, какво би избрал?“ Отговорите могат да ни дадат много повече информация от една оценка в училище.

Давайте възможност за различни преживявания!  Понякога детето не знае какво обича, защото просто не е имало възможност да го опита. Затова е полезно да срещаме децата с различни светове: изкуство - рисуване,  театър,  музика книги и разказване на истории;  спорт;  природа;  експерименти и наука;  логически игри и  технологии;  готвене и практически занимания.  Не е необходимо детето да посещава десет различни школи едновременно. Понякога един курс, една книга, една разходка или един нов проект са достатъчни, за да открият интерес, който досега е бил скрит.

Обръщайте внимание на усилието, не само на резултата!  Ако детето рисува нещо и родителят каже: „Колко е красиво!“ това е приятно. Но още по-полезно може да бъде: „Виждам колко време отдели, за да го направиш.“ или: „Забелязах, че не се отказа, когато не се получи от първия път.“ Така детето започва да разбира, че ценни са не само естествените способности, но и усилието, постоянството и желанието да се развива.

Не превръщайте силната страна в задължение!  Това е особено важно. Ако детето има талант в музиката, не означава, че трябва непременно да стане музикант. Ако е добро по математика, не означава, че бъдещето му трябва да бъде свързано с математика. Ако обича театъра, не е необходимо веднага да го превръщаме в „бъдещ актьор“. Силната страна е възможност, а не присъда. Детето трябва да има право да промени интересите си, да опита нещо ново и дори да се откаже от занимание, което вече не му носи радост.

Внимавайте с етикетите: „Ти си срамежлив.“ „Ти не си спортен.“ „Ти си разсеян.“ „Ти си математик.“ „Ти си артистичен.“ На пръв поглед тези определения изглеждат безобидни. Но детето постепенно може да започне да ги приема като част от своята самоличност. Вместо: „Ти не можеш да рисуваш.“ можем да кажем: „Още не си намерил начина, по който ти харесва да рисуваш.“ Вместо: „Ти си срамежлив.“ можем да кажем: „Понякога ти е нужно повече време, за да се почувстваш спокоен с нови хора.“ Така оставяме пространство за развитие.

Понякога слабостта крие силна страна!  Дете, което постоянно задава въпроси, може да изглежда „досадно“, но всъщност да е изключително любопитно. Дете, което трудно приема готовите правила, може да има силно независимо мислене. Дете, което прекарва много време в измислени светове, може да има развито въображение. Дете, което обръща внимание на детайли, които другите пропускат, може да притежава силна наблюдателност. Това не означава да оправдаваме всяко поведение. Означава да се опитаме да разберем какво стои зад него.

А най-важната задача на родителя е да не се опитва да създаде детето според собствените си представи. Понякога родителят мечтае детето да стане лекар, артист, спортист или отличник. Но детето може да има съвсем различен път. Нашата задача не е да открием предварително неговата професия. Нашата задача е да му помогнем да открие себе си. Да му дадем възможност да опитва. Да греши. Да променя интересите си. Да задава въпроси. Да открива какво му носи удовлетворение. И да знае, че не е необходимо да бъде „най-добрият“, за да бъде ценен. Силните страни се развиват, когато бъдат забелязани.

 Понякога едно изречение от родителя може да остане за цял живот: „Забелязвам, че това много ти харесва.“ „Имаш интерес към това — нека видим докъде можеш да стигнеш.“ „Не се получи този път, но виж колко много научи.“ „Вярвам, че можеш да развиеш това, което ти е интересно.“ Детето не се нуждае от родител, който предварително знае всички негови способности. То има нужда от родител, който наблюдава, слуша и му дава пространство да ги открие само. Защото понякога най-голямата сила на детето не е тази, която виждаме веднага. Тя е онази, която чака някой да повярва в нея.