Как да захранваме злоядото дете?

„Не искам!“ — две думи, които могат да превърнат всяко хранене в малка семейна битка. Особено когато детето отказва зеленчуци, плодове, месо или изобщо всичко, което родителят смята за полезно. Злоядството е често срещано в детската възраст и невинаги означава, че детето не се храни достатъчно.

Понякога то просто има силно изразени предпочитания, чувствителност към определени вкусове и текстури или нужда само да контролира избора си. Затова най-важното правило е: не превръщайте храненето в битка.

Не насилвайте детето да яде „Още три хапки“, „Докато не го изядеш, няма да ставаш“ и „Толкова деца нямат храна“ рядко създават по-добри хранителни навици. Напротив — могат да свържат храненето с напрежение и неприятни емоции.

Родителят е този, който определя какво, кога и къде се предлага, а детето постепенно трябва да се научи да определя дали и колко ще изяде.

Малки порции, голямо търпение. Не претоварвайте чинията с храна, която детето не харесва. Започнете с малко количество — например едно парченце броколи или една лъжичка от новото ястие. Детето може да има нужда да види една и съща храна много пъти, преди да се осмели да я опита. Отказът днес не означава окончателен отказ завинаги.

Комбинирайте познато с непознато.  Един от най-лесните начини за въвеждане на нови храни е да ги поставите до нещо, което детето вече харесва. Ако обича картофи, може да предложите картофи с малко броколи. Ако предпочита кисело мляко — добавете малко плод. Ако харесва макарони — постепенно включвайте зеленчуци или друг източник на белтъчини. Целта не е да „скрием“ всяка полезна храна, а постепенно да разширяваме познатия свят на детето.

Позволете му да избира.  Дайте му избор между две подходящи възможности: „Искаш ли банан или круша?“ „Предпочиташ ориз или картофи?“ Така детето усеща, че има контрол, без родителят да губи границите.

Храненето не трябва да бъде награда или наказание.  „Ако изядеш зеленчуците, ще получиш шоколад“ може неволно да превърне зеленчуците в наказание, а сладкото — в награда. По-добре е различните храни да бъдат част от нормалното хранене, без да им се приписва морална стойност — „добра“ или „лоша“ храна.

Включете детето в приготвянето.  Децата често са по-склонни да опитат нещо, в чието приготвяне са участвали. Нека измие плодовете, разбърка салатата, избере зеленчук в магазина или подреди храната в чинията. Дори ако накрая не опита ястието, това е стъпка към приемането му.

Яжте заедно!  Децата учат най-вече чрез подражание. Ако виждат родителите си да се хранят спокойно и разнообразно, без постоянно да коментират храната, това постепенно се превръща в естествен модел. Семейната маса трябва да бъде място за разговор, а не арена за преговори.

Не се фиксирайте върху всяка хапка!  Един ден детето може да изяде почти всичко, а на следващия да живее само на няколко любими храни. Това не означава непременно проблем. По-важно е да гледаме храненето в перспектива — какво приема детето в рамките на седмици, а не на едно конкретно хранене. Добре е обаче менюто постепенно да включва разнообразни източници на белтъчини, въглехидрати, полезни мазнини, плодове и зеленчуци, съобразени с възрастта и индивидуалните нужди на детето.

Кога да потърсим специалист? Понякога зад силната избирателност може да стои не просто „каприз“. Ако детето приема изключително малък брой храни, постоянно се дави или кашля при хранене, има силна чувствителност към текстури, изпитва болка при хранене, не наддава или расте според очакваното, или храненето е източник на сериозен стрес за цялото семейство, е добре да се потърси консултация с педиатър. При необходимост той може да насочи към детски диетолог, логопед или друг специалист.

Злоядото дете не се нуждае от повече натиск. То има нужда от спокойствие, структура, добър пример и много възможности да опитва. Не е необходимо всяка чиния да бъде празна. По-важно е детето постепенно да изгради доверие към храната и да разбере, че масата е безопасно място, където може да опитва, да избира и понякога дори да казва „не“. Понякога най-голямата крачка напред е да спрем да броим хапките.