Как да изграждаме самочувствие и увереност в детето?

Самочувствието не се появява изведнъж. То се изгражда постепенно – от първите думи на родителите, от начина, по който детето преживява успехите и грешките си, от усещането дали е прието и обичано такова, каквото е.

Увереното дете не е дете, което никога не се страхува, не плаче или винаги знае какво да направи. Увереното дете е това, което вярва: „Мога да опитам. Мога да сгреша. Мога да се справя. А когато не мога сам, мога да поискам помощ.“

Една от най-честите грешки е да хвалим детето единствено когато е постигнало успех.

„Ти си най-умният!“, „Ти винаги си първи!“ звучат позитивно, но могат да създадат страх от провал. Детето започва да вярва, че е ценно само когато се представя отлично.

По-полезно е да кажем:

Така детето разбира, че не само резултатът има значение – ценни са усилието, постоянството и смелостта да опитваш.

Грешките са част от израстването. Ако всеки път се намесваме, поправяме и вършим нещата вместо детето, неволно му казваме: „Ти не можеш сам.“

Разбира се, родителят трябва да помага, когато е необходимо. Но нека първо даде възможност на детето да опита.

Вместо:

можем да кажем:

Тази малка промяна в думите създава огромна разлика в начина, по който детето възприема собствените си възможности.

Сравненията рядко мотивират. По-често пораждат усещане за недостатъчност.

Най-важното сравнение е това със самото дете:

Така детето вижда собственото си развитие и разбира, че не е необходимо да бъде като някой друг, за да бъде успешно.

Увереността се развива чрез преживяването: „Моето мнение има значение.“

Нека детето избира между две подходящи възможности:

„Коя история искаш да прочетем тази вечер?“

Това не означава детето да управлява семейството. Означава да има пространство, в което да упражнява самостоятелност.

Понякога най-голямата подкрепа не е съветът, а вниманието.

Когато детето казва:

не е необходимо веднага да отговорим:

По-добре е да кажем:

Когато детето усеща, че неговите чувства са чути и приети, то постепенно се научава и само да разбира и назовава емоциите си.

Думи като „срамежлив“, „мързелив“, „разсеян“, „страхлив“ или „инатлив“ могат постепенно да се превърнат в част от представата на детето за самото него.

Вместо:

можем да кажем:

Има огромна разлика между „Аз съм страхлив“ и „В момента ме е страх.“

Първото е определение на личността. Второто е временно преживяване, което може да бъде преодоляно.

Децата често повтарят начина, по който възрастните говорят за тях.

Затова можем да ги учим на позитивен вътрешен диалог:

Това не е изкуствено повтаряне на позитивни фрази. Това е изграждане на навик детето да вижда възможност дори когато нещо не се получава.

8. Давайте му реална отговорност!

Самочувствието се изгражда не само с думи, а с действия.

Нека детето има задачи, които са съобразени с възрастта му – да подреди играчките си, да приготви раницата си, да помогне с масата, да се погрижи за растение или да организира малка част от семейна дейност.

Когато детето види, че родителите му му се доверяват, то започва да изгражда вътрешното усещане:

Уверено дете не означава дете, което получава всичко, което поиска.

Можем едновременно да приемем чувството и да поставим граница:

Така детето научава, че неговите емоции са нормални, но действията му имат последствия.

Това изгражда не само самочувствие, но и емоционална устойчивост.

Родителят не трябва да бъде перфектен.

Напротив – когато кажем:

ние даваме на детето изключително ценен урок.

Показваме му, че грешката не е срамна. Че човек може да признае, да поправи и да продължи.

Понякога от любов се опитваме да премахнем всяка трудност от пътя на детето.

Но ако винаги решаваме проблемите вместо него, то няма възможност да усети собствената си сила.

Детето има нужда от подкрепа, но и от пространство да преживее малките си трудности.

Нашето послание може да бъде:

Детето трябва да знае, че любовта на родителя не зависи от оценките, медалите, поведението или постиженията.

То трябва да усеща:

Не е нужно да отгледаме дете, което вярва, че може всичко. Нужно е да отгледаме дете, което вярва, че може да опита – и че дори когато не успее, това не намалява неговата стойност.