Млади лидери - Деница Дончева

Изключително съм благодарна да бъда отличена сред Най-изявените млади личности на България за 2026 година в категория „Принос към децата, световния мир и човешките права“.

Благодарна съм на Antoaneta Ivanova от Национална мрежа за децата , на 37- членното жури и екипа на The Outstanding Young Persons of Bulgaria - TOYP Bulgaria, както и на всички наши партньори и съмишленици, с които осъществихме толкова смислени проекти в името на децата.

Благодаря за това признание и за мястото ми сред толкова вдъхновяващи личности, които ежедневно работят за по-добър свят.

Тази награда носи моето име, но истината е, че тя принадлежи на всички деца, които през последните 10 години ми показаха смисъла на това, което правя. На децата, които ме научиха да вярвам. На тези, които плакаха, смяха се, падаха, ставаха, мечтаеха и растяха пред очите ми. За тези 10 години създадохме школа, създадохме пространство, в което всяко дете може да бъде себе си, да се чувства свободно, да бъде чуто, да бъде прието, да открива силата си и да израства със самочувствие, доброта и смелост.

Най-голямата инвестиция в живота ми винаги е била инвестицията в децата. Това е инвестиция, чиито резултати не се измерват днес и не се виждат утре. Те се проявяват след години в избора на един млад човек да бъде добър, да бъде смел, да бъде честен, да подаде ръка, да повярва в себе си и да даде стойност на света около себе си. По този път загърбих много неща. Лични възможности, собствени мечти, планове за развитие. Защото превърнах всичко това в гориво за развитието на тези деца. А те на свой ред предаваха нататък наученото на други деца и на други хора.

Така, малко по малко, доброто се разпространява.

Благодаря на малкото, но истински хора, които искрено се радват на успехите ни. Казвам „ни“, защото никога не съм възприемала тази мисия като нещо лично. В школата намерих най-дълбоките си приятелства, преживях своите катарзиси, почувствах най-чистата обич и бях най-истинската версия на себе си.

Пожелавам си никога да не спирам да вярвам в децата. В техните любопитни и жадни за знания очи, в свободата на мечтите им, в способността им да променят света към по-добро.

Защото именно там намирам смисъла на своето съществуване.