Васил Левски и неговото обесване

Васил Левски (1837 - 1873), наричан още Дякона, е една от най-светлите личности в българската история. Той посвещава живота си на освобождението на България от османско владичество. Левски създава широка мрежа от тайни революционни комитети в страната, чиято цел е подготовката на общонародно въстание. Неговият идеал е „чиста и свята република“, в която всички хора – без значение от народност и религия – ще бъдат равни пред закона.

През декември 1872 г. Левски е заловен край Къкринското ханче. След съдебен процес в София той е осъден на смърт чрез обесване. На 19 февруари 1873 г. (6 февруари по стар стил) присъдата е изпълнена в покрайнините на София.

Обесването на Левски е тежък удар за българското революционно движение, но неговото дело и идеи продължават да вдъхновяват поколения българи. Днес той остава символ на саможертва, смелост и безгранична любов към родината.