Среща с Айнщайн и с бръмбар Звънчо

В книгата „Бръмбър с цип и бръмбар с копче“ се случват много интересни ситуации, които измерват стойността на приятелството. Как, ще разберем, от нашата рубрика „Четене с разбиране“. Книжката е на Иван Раденков и Катрин Евтимова и ще видим какво се е случило с бръмбарите и бръмбъзлъците. Бръмбарът с цип Звънчо ще трябва да намери отговора, когато вълшебният му подарък привлича много „приятели“. Но дали приятелството им е истинско, или само користно? Очаква ви една забавна и вълшебна история за това как, понякога, и бръмбарите, и децата трябва да минат през няколко „бръмбазлъка“, за да пораснат достойни и добри.

А в другата ни рубрика "Героите разказват", ще говорим за великия, неповторимия, всезнаещия Айнщайн. Той е носител на Нобелова награда, избран за “Личност на второто хилядолетие” Имал е проблемно детство и обичал да ходи бос, не харесвал чорапи. Айнщайн започнал уроци по свирене на цигулка още като дете и продължава да свири години наред. До момента, в който лявата му ръка вече не може да се движи достатъчно бързо и прецизно. Свири превъзходно. Никога не тръгва на път без своята “Лине”, както нежно я нарича. Използвал всяка възможност, за да свири с други хора. Съвсем импровизирано прави трио с двама пътници на борда на парахода “Германия” през март 1931 на връщане от Принстън, САЩ, където е бил гостуващ професор. Участвал в благотворителни концерти и използва музиката за отпускане през целия си живот. Любимите му композитори били Моцарт и Бах.