Из историята на сърфа

He ‘e nalu / "плъзгане по вълните"/ - така наричали дъските, с които се забавлявали  обитателите на Хавайските острови. Изобретили ги още преди няколко века. Първите дъски били от дърво и доста тежки - между 40 и 60 кг. Още по-тежки ставали, когато поемали  вода...На дължина били значително по-дълги от съвременните: най-често достигали до 4 метра. Такива сърфове имало до края на 17 век, когато островите били превзети от капитан Кук и традициите на местните постепенно били изместени от тези на "белите хора". Сърфирането станало модерно отново чак в 20-те години на 20 век, първо по плажовете на  Южна Калифорния, а после и в Австралия. Днешните сърфове са много по-леки и къси. Покрити са с полиуретан и слой оптично влакно и имат различна форма, според стила и различните условия за сърфиране - сърф, боди борд, ским борд, уейк борд, нии борд...През 70-те години на 20 век се появява и уиндсърфът, който използва силата на вятъра за увеличаване на скоростта. Скоростта се увеличава и при теглене от джет или с хеликоптер - при така наречения tow-in-surfing. Кайтсърфът е дъска, към която е прикрепено хвърчило - това е един от по-новите варианти на сърфирането. Всъщност, използването на хвърчило за увеличаване на скоростта е известно още от 13 век, когато китайците прикрепвали хвърчила към каруците  и лодките и так впрягали в действие силата на вятъра.