На границата между светлото и тъмното

От двете страни на Кралския дворец в Торино, на площад "Кастело" бдят скулптурните фигури на митологичните герои, близнаците  Кастор и Полукс - пазят границата между свещената и дяволската част на града… Торино, в продължение на два века, столица на Савойската династия / една от най-старите и мощни династии в Европа/,  е със славата на особено, магическо място. Смята се, че там се срещат бялото, доброто с черното, сатанинското. Може би, една от причините за това са многобройните символни скулптури на лъвове, кучета и дракони, пръснати из целия град.  Градът е на кръстопътя между двете реки По и Дора,   а за тях се вярва, че представляват  Слънцето и Луната. Има и легенда, че Торино е основан много отдавна от брата на египетския фараон Озирис, Еридан. Торино е умалително от торо, което означава бик, а бикът е бил свещеното животно на египтяните. Когато местните жители  суеверно искат  да отблъснат злото, те правят един особен знак с ръка – събират пръстите, без показалеца и кутрето, които остават да стърчат точно като рога на бик. Или на Дявола?... Църквата „Гран Мадре ди Дио“ , пък, се приема за център на бялата магия, на доброто и свещеното. В култ са издигнати двете статуи на централните стълбища – статуите на Религията и на Вярата. Смята се, че техният поглед е отправен към мястото, където някога в града е бил съхраняван свещеният Граал. Ако искате да научите повече за магическия Торино  и да се  разходите виртуално из красивия  Кралски дворец ,  известен и като Палацо Реале, слушайте поредния епизод на "История на изкуството за деца", на 2 юли, четвъртък, от 17.00 часа, по програма "Христо Ботев".