Крие ли рискове за публичните финанси ново удължаване на бюджета?

Народното събрание гласува така наречения "удължителен закон", който продължава прилагането на бюджета от 2025 г. в началото на тази година, до приемането на редовния бюджет за 2026 -та. Това не е нов пълен бюджет, а преходна рамка, която позволява плащания и приходи да продължат при същите правила като през миналата година - докато парламентът приеме редовния бюджет. Ограничението по закон е за до три месеца. Ако редовният бюджет не бъде приет и след първите три месеца, в случая до март 2026 г., законодателят може да удължи действието му без или с промени. Решението да се приложи удължителен бюджет идва от политическата ситуация - парите за 2026 г. не бяха приети като редовен държавен бюджет в срок, а проектът беше върнат от парламента за ревизия и съставът на НС и правителството се промениха, което забави процеса. Целта е да се избегне бюджетна криза, при която социални плащания, пенсии, заплати и други публични разходи да спрат. Някои анализатори и партии, обаче предупреждават, че удължителният бюджет може да остане рамка, в която впоследствие да се поемат нови дългове или ангажименти без ясен план за погасяване или отчетност. Появиха се критики, че част от разпоредбите в удължителния закон, като индексации на възнаграждения може да са противоконституционни, което крие риск от съдебни предизвикателства или отхвърляне от Конституционния съд. И не на последно място - липсата на редовен бюджет в момент на преход към евро и в чувствителните месеци в началото на годината може да създаде социално напрежение или несигурност сред гражданите и бизнеса. Основните рискове остават свързани с управлението на разходите, контрол на дефицита, потенциална вълна от дългове, социална несигурност и политическа нестабилност, докато парламентът не приеме редовен бюджет.

Има ли рискове за публичните финанси? България приключи 2025 г. с дефицит над 3% от БВП, вече отчетен като около 3.1%, което може да породи наблюдение от ЕС, а удължителният бюджет запазва голяма част от разходните профили, което не намалява автоматично дефицита. За още детайли потърсихме икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов:

"Всеки път, когато посягаме към бюджета, има сериозни рискове от промени във фундаментални политики. Това, което трябва да се случи на практика е да се разпише едно удължаване на удължаването без абсолютно никаква промяна на макрорамката. Написани бяха в предишния вариант за 2026 година едни изключително нереалистични оценки за приходите, особено от гледна точка на ДДС, който видяхме през 2025 година с 3 млрд. почти беше по-нисък от това, което беше очаквано от правителството."

Повечето парламентарно представени политически сили не одобриха идеята на БСП за ново разглеждане на проектобюджета за 2026 година, внесен от правителството в оставка в края на миналата година. Формациите са разделени по въпроса дали е възможно да се приеме ново удължаване на т.нар. "удължителен бюджет", тъй като срокът му на действие изтича в края на март. В средата на януари от кабинета в оставка обявиха, че работят по удължаване на "удължителния бюджет". Идеята, обаче, срещна отпор от опозицията. По-добър вариант ли бе вторият вариант на проектобюджета, който управляващите предложиха в края на годината след съгласието на социалните партньори - това попитахме още Адриан Николов от ИПИ.

"Не и то по една ключова причина. Този вариант на практика отлагаше единствено големите болезнени промени, но не правеше нищо за структурата на разходите. Трябва да имаме предвид, че това, което събори правителството, беше увеличението на пенсионната осигуровка. Срещу него по-голямата част от работещото население и с право протестираше, но те не се отказаха от този план, а просто го преместиха с една година назад с надеждата, че това до някаква степен ще успокои социалното напрежение и хората ще забравят, че правителството се опитва да им бръкне в джоба, за да запълни дупката в НОИ."

Удължителният бюджет, който важи от 1 януари 2026 г. основно до 31 март 2026 г., позволява на общините да продължават да събират приходи и да правят разходи по същите правила и лимити като през 2025 г. - до размера на събрани приходи през 2026. Това означава, че общините не губят пари веднага, ако няма приет нов бюджет. Разходите за заплати, услуги, текущи плащания не могат да надхвърлят това, което е предвидено за същия период на 2025 г., и само до размера на постъпилите средства. В самия удължителен закон има специални текстове относно таксата за битови отпадъци.

Ще се справят ли общините в Северозапада, ако бъде удължен удължителният бюджет? Разговаряхме с кмета на община Оряхово Росен Добрев:

"Община Оряхово функционира на санитарния минимум, не е като община, която може да търси своето развитие, а като община, която съществува няколко месеца, докато дойде момент, в който да имаме яснота с какви средства ще разполагаме и на какво можем да разчитаме. Приоритет за нас винаги са работните заплати на служителите, като те се изплащат точно и редовно в срок, но нищо повече от това."

Темата коментира и Иван Барзин, кмет на община Вълчедръм:

"Както всички общини в България се оправят, така се оправя и Община Вълчедръм. Спазваме указанията на Министерството на финансите за 1/12 от бюджета и чакаме колкото по-бързо може да има временно правителство и да се насрочат изборите, и да се променят нещата. От кметовете нищо не зависи в момента. Ние имаме някакви преходни средства, с помощта на които вегетираме все още."

Предприемачите в Северозапада нямат пряко отношение към удължителния бюджет на държавата, но ситуацията може да се усложни, ако скоро няма редовно правителство. Това каза за радио Видин Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за регион Монтана:

"Капиталовите разходи, които се правят в предприятията, са дело на самите предприятия. Капиталовите разходи на общините са си дело на общините и на държавата - там има някаква пропорционалност. Предприятията и изобщо частният сектор, индустрията са свързани с отделните програми за иновации, за условия на труд, за зелена енергия и други. Така че липсата на бюджет в държавата не е нещо, което е от съществена важност за частните компании."

Колко може да продължи да работи държавата в условията на удължен бюджет? В началото на този месец от КТ "Подкрепа" излязоха с позиция, че напрежението вече наистина е огромно. Инфлацията отдавна е изяла повишението от 5% и на дневен ред не стои въпросът дали да се протестира, а кога. Все по-често се говори за ефективна стачка и реално спиране на работа. Това заяви в интервю за БНР Кремена Атанасова, Синдикат на административните служители към КТ "Подкрепа".

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.