Как да се предпазваме в онлайн пространството

Световният ден за безопасен интернет ще бъде отбелязан на 10 февруари. Това е ден, посветен на по-отговорното и сигурно използване на глобалната мрежа. Интернет е неразделна част от живота на милиони хора по света, но заедно с предимствата идват и реални рискове, които засягат както най-младите, така и възрастните. Рисковете в дигиталното пространство не са теоретични. Проучвания показват, че голяма част от потребителите се сблъскват с нежелано съдържание и опасности онлайн. Една от най-честите опасности е кибертормозът - целенасочено тормозене или заплашване в интернет, което често остава недекларирано. Друг сериозен риск е уязвимостта на личните данни: дори възрастни често не променят основните настройки за поверителност, което ги прави лесна цел за измами, фишинг атаки или кражба на идентичност. Сърфират ли безопасно видинчани?

"Ползвам интернет, и по принцип знам как да защитавам данните си...Случвало ми се е да получавам имейли, че някой се опитва да влезе в профила ми. Не трябва да отваряме съмнителни линкове и страници...Лични данни не давам в интернет, дори когато си комуникирам с приятели и колеги. Досега не ми се е случвало да ми разбият пощата. Ако ми се случи, предполагам, че има контакти със собствениците на пощата, също така, ако има имейли, които са фишинг ги докладвам."

В България достъпът до интернет е вече почти повсеместен - над 92% от домакинствата имат интернет в дома си. Но докато броят на потребителите расте, цифровите умения остават предизвикателство: едва около 36% от българите имат основни или напреднали цифрови умения, което ограничава способността им да се предпазят ефективно онлайн. За да разберем повече за безопасното сърфиране, потърсихме Теодор Балъкчиев, системен администратор в Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ Видин:

"Преди основните рискове бяха вируси и технически проблеми. Днес най-голямата опасност е подвеждането на хората – фалшиви имейли, съобщения и сайтове, които изглеждат напълно истински. Затова вече не е достатъчно да имаме антивирусна програма – трябва и дигитална култура. Сред най-честите онлайн рискове са слаби или еднакви пароли навсякъде, доверяване на съмнителни имейли и автоматично „цъкане“ на линкове, без да се провери подателят. Много хора също запаметяват паролите си в браузъра, което крие рискове, особено при споделени компютри. Личните ни данни имат реална стойност и затова трябва да ги пазим. Това означава да споделяме по-малко информация онлайн, да използваме силни и различни пароли, да не ги запаметяваме в браузъра и да бъдем много внимателни с имейли и линкове. В повечето случаи сигурността започва от навиците ни, а не от сложни технологии."

Според данни на Националния статистически институт над 86% от хората между 16 и 74 години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично през 2025 г., като най-висока активност има сред младите хора от 16 до 24 години - над 98% са редовни онлайн потребители. Близо 60% (59.7%) от лицата на възраст между 65 и 74 години също използват интернет, но активността при най-възрастните остава значително по-ниска в сравнение с младите поколения.

Повече по темата, чуйте в звуковите файлове.