Георги Киряков: Обществото е гневно, но не и гражданско

Броени мигове ни делят от момента, в който завинаги настоящата 2025 година ще остане в историята.

Какви бяха последните 365 дни за България? Къде успяхме да прогресираме и къде все още напредъкът липсва?

Равносметката на изминалите 12 месеца дискутираме с политолога Георги Киряков.

Радио ВИДИН: Как видяхте политическата година? В зависимост от това кой лагер питаш, едните я изкарват доста положителна, а другите - негативна. Какви бяха тези месеци?

"На повърхността спокойни, защото правителството излъчваше стабилност и увереност в предприетите управленски действия предвид голямата цел - влизането в Еврозоната, която съпътстваше управленските решения през цялата година. Отвъд тази привидност на спокойствието, винаги имаше една червена нишка, в която не се знаеше кое е мнозинството и кой я управлява тази държава. Защото претендиращият, че няма нищо общо с управлението г-н Пеевски, председателят на ДПС-Ново начало, задаваше дневния ред на МС, задаваше дневния ред и на парламента. Виждахме през годината тези флуктуации в поведението и на г-н Борисов, които той ту беше неформален мин.-председател и от него зависеха всички решения, ту се дистанцираше от управлението и от МС, като казваше че правителството не е негово и той няма нищо общо с него, той е просто мандатоносител... много добре си спомняме тези моменти на колебания в позициите му по отношение на това какво се случва в управлението и какво се случва в мнозинството в парламента. Това са основните неща, които белязаха тази година. Иначе имаше и други такива сътресения в управлението, свързани с бюджетни дефицити, с неспособността да се справят управляващите с инфлацията, която галопираше сериозно въпреки всички опити на държавата, на държавната машина, да ги обуздае".

Радио ВИДИН: Показаха ли изминалите 12 месеца, че моделът Борисов/Пеевски е незаобиколим?

"Последният месец декември, както и края на ноември, показаха че е заобиколим. Но само показаха. Тук е важно какво ще се случи след като вече имаше демонстрация на непоколебимост от страна на огромни обществени групи с тяхната обществена енергия, че този модел трябва да бъде разграден. Досега тези опити за демонстрация на сила не дадоха добър резултат или дадоха частичен резултат. Ще ви върна малко по-назад, когато казвам частичен резултат, в изборите, в които ИТН спечели доверието на обществото, бяха първа политическа сила, и в изборите, в които ПП спечели. Нататък се вижда едно завръщане на модела. Разбира се, много по-внимателно, с много повече обстоятелства, с които те се съобразяват, но паралелно на това привидно спокойствие по пътя на България към Еврозоната, имаме паралелна власт, паралелно разпределение на властови и финансов ресурс, в което участват пряко и незаобиколимо вече, тук е важна тази дума, г-н Борисов и Пеевски. Какво е съотношението между тези две линии на поведение е трудно да се каже, но в зависимост от ситуацията то е било от 50 на 50, та до 90 на 10. Това изтичане на властови ресурси, на финансов ресурс, през една от двете линии на поведение, е това, което възпали обществото и го доведе за пореден път до ръба на търпението и до желанието този модел да бъде разграден, а този тандем да бъде демонтиран от политическата система на страната".

Радио ВИДИН: Бих си позволил да отбележа, че лъч светлина дойде точно накрая. Не вярвах, че все още имаме гражданско общество с позиции. Тези големи протести показаха, че демократичността все още съществува.

"Дали има гражданско общество все още е спорно, но има гневно общество. Наблюдава какво се случва в тази държава, въпреки че изглежда пасивно, въпреки че често отказва да участва пряко в промяната на политическите процеси. Трудно е да се говори за гражданско общество, защото то все още е концентрирано единствено и само сред някакви общности отделни. И макар че наистина много хора излязоха на площадите да протестират, не всеки от тях има тази гражданска съвест да участва постоянно в процеса на вземане на политически решения и процеса на контрол при вземането им. Затова казвам, че не е сигурно, че има гражданско общество, но че има гневно общество съм абсолютно категоричен, което не за пръв път проявява своята гневност. Заради неадекватните, заради несъобразените с обществения интерес действия на двамата политици, които постоянно са обсъждани като лицата на този модел".

Радио ВИДИН: Предстоят избори. Повечето конфигурации на хартия поне не звучи като да могат да се осъществят. Ще влезем ли в спирала отново от постоянни вотове?

"Възможно е. Не го изключвам, най-малкото защото имаме неяснота все още на посоката, в която обществото иска да се поеме, крайна цел, окончателната посока... дали иска пълна промяна или просто иска такава временна смяна, един вид саниране на модела. Няма такава брутална и нагла корупция, която се демонстрира от двете основни политически фигури... това е проблемът, който трябва да бъде решен през следващата година. Той ще се реши през изборите. Затова казвам, че не смея да прогнозирам колко предсрочни избори ще има. Ако ППДБ успеят да направят такава кампания под лозунга 121+, че наистина да ги получат тези народни представители, разбирате, че това би било радикална промяна, би донесло реформаторски тласък, какъвто не сме имали от 96-7 година. Ако обаче ГЕРБ отново е първа политическа сила с малка преднина пред вторите - ППДБ, и пак имаме силно фрагментиран парламент, нали разбирате, че се увеличава възможността да влезем в тази спирала от избори. Най-важното е, че в следващата година ще има също един много голям избор пред обществото, това е изборът за президент. Това налага важният въпрос, какво ще прави самият президент, на когото изтича мандата? Вече няма да бъде тази фигура, която беше досега: президент на републиката с конституционни правомощия, макар и малки, които му даваха поле за действие, така че да успява да влиза в динамиките на българския политически живот. Сега трябва да реши по какъв начин ще продължи да влияяе на българския политически живот".

Радио ВИДИН: Еврозоната е големият успех на изминалите месеци, но до малките теми не се стига. Войната по пътищата, кризите с водата. Все ми се иска една политическа класа да разглежда ежедневието на хората.

"Защото предпочитаха да възпроизвеждат модел, който е старият такъв на взаимоотношения в политиката. Гради се на това да се разпределя административен ресурс, да се разпределя финансов ресурс. Не да се разпределя така че да облагодетелства обществото, а определени групи и финансови бизнес интереси. Другите теми нали ги видяхме? Когато назря водната криза, политиците излязоха и тръбяха как са решени да се справят с проблема, но в момента, в който заваля дъжд, всичко потъна. Затова казвам, че няма гражданско общество. Обществото също има определена отговорност, да не кажа вина, че когато се реши по този прост, елементарен, природаен начин проблемът... и то замлъкна. Решиха, че няма смисъл повече да се занимават с това нещо, та така до следващия път, когато пак ще се наложи да нямат със седмици и месеци вода. С всеки проблем е така. И с катастрофите, с безводието, сушата, каквото се сетите, имаме този рефлекс. Той не е граждански рефлекс. Връщам се на тезата, че не можем да говорим за гражданско общество, но можем да говорим за гневно общество".

Радио ВИДИН: Тези истерични глупости, които се случват с Парламента, показват как нивото на българските политици с всеки изминал месец пада драстично надолу. Не трябва ли народните представители да са по-подготвени?

"Трябва, но трябва да има критичност у хората. Поради това казвам, че има липса на гражданско съзнание. Един активен граждански човек ще избира хора, които са компетентни. Един пасивен човек от народа ще избере това, което виждаме в момента, а то не е много красиво. Парламентът е огледало на избиращия човек. А избиращият човек, ако няма гражданска съвест, избира точно това, което виждаме в момента: хамали, простаци, биткаджии, хора, които осъзнават, че след като хората това искат, те това им предлагат. Нищо общо с онази гражданска енергия от 90те години и инерцията, в която имаше все пак някаква съвест у хората, че трябва да изберат все пак умни хора... сега се избира такъв като тях. Говоря за тези, които избират. Все още има голяма част от българите, които не желаят да избират каквото и да е. Това ще е следващият проблем на 2026: дали тази протестна енергия, която се генерира в момента, ще успее да се прелее в електорална енергия, тоест дали ще се увеличи броят на хората, които ще гласуват".

Радио ВИДИН: Аз до някаква степен разбирам обаче хората, които отказват да гласуват.

"И аз ги разбирам, но това не ги оправдава да продължават да не искат да гласуват".