Лесна работа – Престиж

Много скоро едни хора ще ни заомайват с престижа си и ще ни заобясняват защо да изберем именно тях пред всички останали. Това ме кара да мисля за думата престиж.

Да живееш в престижен район често означава мястото да е малко, паркирането да е ад, но съседният ресторант да е супер известен в социалните мрежи.

Или да пиеш престижно кафе... Микроскопична чаша, грандиозна цена, италианско име и, разбира се, никой да не знае какво точно пие, защото престижът е по-скоро в произношението, отколкото във вкуса.

Така че не им се сърдете, когато започне кампанията. Трябва вече да сте свикнали: удоволствието е в балоните преди партито, а не в същината на следващите действия, които, естествено, нямат нищо общо нито с парти, нито с балони, нито с каквито и да е приятни неща.

Престижът днес е важно нещо, но скъпият и дълъг път към него понякога не е чак толкова вдъхновяващо славен. Престижът е претенциозен, а неговите облаци ни обгръщат благо и изискващо почти постоянно, почти навсякъде. Корените на думата са в латинския език и значението там е „илюзия, магия, внушение, заблуда“. Първоначално думата означава нещо, което омайва или внушава величие. С течение на времето идеята за илюзия се измества от схващането за обществено признание, висока репутация и символична стойност.

Има много приятни заведения с невероятно вкусна храна на приемливи цени. Но едно заведение е престижно не защото и когато е просто добро, а когато го възприемаме за ценено и елитно.

Така е с всичко престижно: от квартал до професия.

И колко смислени хора ще кажат умни неща и ще постъпят правилно! Но какво от това, ако не ги възприемаме като хора с престиж? А колко други ще съобщят безсмислици със самочувствието на вселенски академици и в случай, че ги приемаме за престижни, охо!, ще има бурни аплодисменти. Под сурдинка може и да се вметне някой коментар от типа на: “Що за простотия?“, но той ще потъне в море от учтивост. Защото акцентът не е толкова в качеството на съдържанието, колкото в идеята за обществената му стойност, в одобрителния поглед на другите. Така че от питието, споделено на престижно място до бисерите, паднали от устата на Уау, колко важен човек!, смисълът не е толкова в нещото, колкото в статуса, който то символизира.

И кое е най-важно в цялата тази история?

Дълбоката човешка потребност за признание и уважение. Да ни видят като значими, като част от по-добрата половина от човечеството.

Така че предстои: ще ни омайват, ще ни убеждават колко са по-добри и по-правилни от останалите.

Престиж е силна дума. Особено в политиката и рекламата. Иска ми се да не забравяме, че престижен може и да означава признат, но съвсем не значи най-добрият.

Или, казано на шега: престиж е това, което хората мислят, че притежаваш. Виж: лукс е нещото, което действително имаш.

Луксът май е повече за предпочитане, нали?