Новина
понеделник 22 декември 2025 10:08
понеделник, 22 декември 2025, 10:08
Историята на българския лев на прага на замяната му с евро
СНИМКА: БГНЕС
Размер на шрифта
Aко хората разполагат с по-големи суми в брой в лева, най-разумният ход е те да бъдат внесени в банка. Това съветва финансистът Веселин Моров, дни преди да влезем официално в еврозоната. Така средствата ще бъдат автоматично и без загуби превалутирани в евро по фиксирания курс. Това елиминира риска от такси и неизгодни курсове при обмяна в чейндж бюра, категоричен е той. Той посочи, че все пак решението зависи и от личния бюджет. Ако предстоят разходи, те трябва да бъдат планирани предварително. Но за средства, които няма да се използват в краткосрочен план, банковият депозит е по-сигурният вариант, допълни експертът. През първия месец на новата година левът и еврото ще бъдат паралелно в обращение. Основната препоръка на финансиста е потребителите внимателно да следят коректното обозначаване на цените в двете валути.
Контролът не е само работа на институциите, а и на нас като потребители, подчертава Моров. Българите вече имат опит с превалутирането, каза той и даде пример с имотния пазар, където стойностите отдаван са в евро. особено при
Електронните и дигиталните разплащания се очертават като най-удобния начин да се избегне объркване с рестото и изчисляването в две валути, подчерта още финансистът. Плащанията с карта, телефон или други дигитални средства автоматично отчитат сумите в евро и намаляват риска от грешки. Според Моров обаче електронните плащания дават по-голям контрол, прозрачност и възможност за проследяване на разходите.
Повишаването на цените, започнало още преди официалното въвеждане на еврото, не бива автоматично да се свързва с новата валута, смята още специалистът. По думите му причините са по-дълбоки - липса на последователна икономическа и антиинфлационна политика и дългогодишно разминаване между ръста на заплатите и производителността на труда.
Когато цената на труда расте по-бързо от производителността, инфлационният натиск е неизбежен, обясни той и допълни, че това е тенденция от няколко години, а не ефект от еврозоната.
Липсата на приет бюджет поне до март носи рискове, сравними с липсата на ясен план в семейните финанси, коментира Моров. Дори удълженият бюджет често води до увеличаване на разходите без реални реформи, които да повишат ефективността на публичните средства.
Според Моров ключовият проблем е отсъствието на ясна отговорност и на твърда позиция от страна на финансовото ръководство. Министърът на финансите трябва да бъде ковчежникът, който казва "не" на разходи без реформи, категоричен е Моров.
По публикацията работи: Елисавета Илиева