Д-р Добринов: Психиатричната помощ в България се неглижира и демонизира

Наскоро законопроект за изменение на Закона за здравето, внесен от Стела Николова от „Продължаваме промяната-Демократична България“ и група народни представители, бе отхвърлен от Комисията по здравеопазване към парламента. 

Преди това обаче, той взриви общността на работещите в психиатричната помощ у нас.

По думите на вносителите, законопроектът е базиран върху препоръките на Комитета против изтезанията и човешкото и унизително отношение и е необходимо страната ни да направи първата крачка към европейска грижа за пациентите. 

Според становището на Експертния съвет по психиатрия, законопроектът не е достатъчно съобразен с клиничната реалност.

От години работещите в психиатричните болници и отделения в страната призовават да бъдат извършени така необходимите реформи на държавно ниво в грижата за психичното здраве.

Какви трябва да бъдат те и защо са толкова необходими?

Разговаряхме с д-р Иван Добринов, психиатър от Държавната психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” – Раднево, най-голямата в България. Той е началник на Шесто мъжко отделение.

Според д-р Добринов най-големия проблем на психиатричната помощ в момента, е липсата на единна система за обхват на болните.

„Това е нещо, което коментираме вече повече от 20 години“, казва д-р Добринов.

„Преди 25 години във България съществуваше диспансеризация, която даваше възможност пациентът да бъде проследяван и неговото движение в системата да бъде координирано. Тогава имаше патронажни сестри, активно се издирваха пациентите, правеше се периодично оценка на състоянието и се планираха адекватни мерки. След унищожаването на тази система, трябваше да се изгради нейно място да се изгради нова.  Вместо това системата беше разградена.

В момента имаме някакви отделни звена, други изцяло липсват, трети са хипертрофирали и няма възможност един човек да получи своевременна помощ. Логично системата включва етапи, би трябвало да има една част, която се занимава с превенция, т.е. предотвратяване на проблемите там, където и доколкото е възможно.

Би трябвало да има спешна психиатрична помощ, която в момента изцяло е прехвърлена върху спешните центрове. Няма отделна структура. А би трябвало да има възможност за бърза, възможно най-достъпна помощ при острите, опасните, тежките състояния, където има риск от агресия, автоагресия. Това нещо е може би най-важното. Бързите действия в критични ситуации.

След това е необходима една по-продължителна психосоциална рехабилитация. За съжаление, държавата унищожи добре работещи рехабилитационни програми. В болницата в Раднево, където работя, преди около 40 години е била най-голямата рехабилитационна база на Балканския полуостров, която е била създадена по чешки модел още в средата на 60-те години и е била развивана до може би до 90-те години, имала е много впечатляващи достижения. Там имаше терапевтични общности за психосоциална рехабилитация - огромно трудово лечебно стопанство, спортна база с спортни зали и площадка, огромна библиотека, терапевтичен театър, ателие за художници... За съжаление, след това, най-вече поради организационни финансови причини, всичко това е унищожено. И в момента е почти невъзможно да извършим качествена психосоциална рехабилитация.

Другото нещо, което е много важно - след приключване на формалното лечение в затворен психиатричен стационар, болнично заведение, е необходимо да има програми за ресоциализация.

В момента се създават някои, но те също работят, както казваме, на парче. Много често нямат връзка с останалите структури. В нормалните държави има дневни центрове, които дават възможност за ангажимент на хората, които трябва да поддържат състоянието си, защитени работни места, възможности за групова индивидуална психотерапия - много неща, които ги ангажират и които дават възможност да поддържат вече постигнатите в лечението резултати. При нас това е оставено на преценката на пациента, т.е. пациентът ако реши, когато реши, пие лекарства, ако реши, когато реши, ги спира.

Доскоро в региона нямаше нито един детски психиатър, сега доколкото знам една колежка взе специалност, но стационари примерно за такива деца има в София и Варна. Ако сега напоследък особено модерните синтетични наркотици предизвикат една психоза при 16 годишно дете, в целия регион на практика няма къде то да бъде хоспитализирано в защитена среда, което е огромен проблем и това е от много години. Коментирано е многократно, но не са взети никакви адекватни мерки до момента.

Много колеги коментират, че в момента психиатричната помощ се демонизира. Дори вървят такива материали, за връзване на болните. Питат ни: Колкото души сте връзвали, колкото души са умрели по време на връзване? Това е абсолютно недопустимо. Процедурата по имобилизация на буйстващ психиатричен пациент е описана в наредба на Министерството на здравеопазването. Има много ясни правила, има огромно количество документи, има ясни индикации. Това не е импровизация за изтезание, както се опитват да го представят в много медии хора на ключови позиции в държавата, което е недопустимо", казва д-р Добринов.

Във втората част на разговора ни говорим за Националната здравноинформационна система, в която от няколко години психиатрите са задължени да въвеждат информация за всеки новопостъпил пациент.

Д-р Иван Добринов коментира, че темата е болезнена и че той има много сериозни притеснения, защото няма гаранции, че тези данни ще се използват адекватно.

„Аз вече знам много случаи на злоупотреба с такива данни. Това би било подарък за имотната мафия, за недобронамерени близки и роднини, които примерно искат да отнемат имущество, апартамент или нещо друго“, коментира д-р Добринов.

„Има много злоупотреби, свързани например със свидетелства за правоуправление на МПС. Хора в абсолютно адекватно, стабилно състояние биват привиквани в полицията, отнема им се свидетелство за правоуправление на моторно провозно средство, викат се след месец и половина на комисия в друг град. Тоест това са допълнителни мерки, които стигматизират, и то хора, които в момента полагат усилия и са постигнали резултати.

Редно е да има процедура за скрининг - това може да го осигури проследяването и контрола така че при нужда да могат да се вземат спешни мерки.  Но хора, които функционират добре, работят, приемат медикаменти, поддържат състоянието си, не бива да бъдат малтретирани по този начин. Но това се въвежда силово от държавни административни структури.“

Всъщност, големият проблем според д-р Добринов е, че отговорността за някакви адекватни промени би трябвало да е на Министерството на здравеопазването и Министерски съвет.

„Сега тя се прехвърля върху най-ниското звено - сестрите, лекарите и санитарите, но не и върху някого от хората, които имат ресурса, бюджетните възможности да променят реално нещо, да напишат адекватни наредби, стандарти, закони, да дадат график за осъществяване на някакви промени в реформата. Тези хора никой не ги търси, никой не им задава неудобни въпроси. Те отклоняват средства, пестят средства от много години и това става абсолютно несанкционирано. Те са някакси извън картинката.“

През миналата година 12-те държавни психиатрични болници се организират и регистрират собствено сдружение, с което да защитят интереса и на пациентите, и на персонала в тези болници, разказа още д-р Добринов.

„Имахме така много сериозна акция преди година пред Министерство на здравеопазването, когато се опитаха за пореден път да не увеличат заплатите адекватно в този сектор. Имаше масово напускане на персонал от много болници. При нас също щяхме да закрием отделение, защото напуснаха едновременно 4 медицински сестри.

И излязохме на протест пред Министерството на здравеопазването. Оказва се, че е възможно с 50% веднага да се повишат заплатите. Т.е. ако ние не се бяхме организирали, просто ще остават болниците да се самозакрият. И никой не мисли за тези пациенти, които са в най-тежкото състояние.

А съдебната система настанява много такива хора, без да се интересува обаче при какви условия ги настанява. Много често при нас попадат клошари, бездомници, имали сме случаи - буквално голи хора, доведени от улицата с решение на съда за 6 месеца принудително лечение. Никой не си задава въпроса 6 месеца този човек бос ли ще стои, кой ще му осигури елементарни тоалетни принадлежности, дрехи, обувки… И се налага с колеги, с приятели да събираме дарения, да търсим възможности, за да осигурим елементарните нужди на някои от пациентите, които наистина са без близки, без средства, без лична карта, без нищо.“

Освен че трябва да следят за това как се пишат законите и как се изпълняват, да бранят от разрушения вече изграденото в системата, лекарите, сестрите и санитарите  в психиатричните болници трябва и да се пазят и от бой, защото нямат сигурност при агресивните болни. Наскоро пациент се опита да удуши лекарка в Ловеч.

„Имали сме много подобни случаи през годините, но никой по никакъв начин не реагира при подобни инциденти“, казва д-р Добринов. „В други държави има готови процедури, нарича се „дебрифинг“ в такива ситуации, анализира се, променя се нещо. В България персоналът е оставен без абсолютно никаква подкрепа в такива ситуации.

Наскоро излезе пореден доклад на Българския хелзинкски комитет, имаха проверка във болницата, лично ги развеждах из отдалението и им показах всички рехабилитационни програми. Въпреки, че държавата не финансира рехабилитацията,  ние успяхме да си изградим  в отделението доста добри рехабилитационни програми - с доброволен труд, с приятели, с дарения, с инициатива на самите пациенти От 2004-та година имаме групова психотерапия, от 2007-ма имаме група Анонимни алкохолици, от 2017-та - група Анонимни наркозависими, отглеждаме три терапевтични кучета, имаме аквариум, цветя, огромна библиотека, фитнес, с уреди, които са дарени, зала за групова терапия, оборудвахме компютри, интернет, много неща.

Всичко това беше демонстрирано на комисията и в доклада излезе, че в болницата няма изобщо рехабилитация, а се ползва само медикаментозно лечение.“

Проблемите са много актуални и има още много неща, които да се коментират, особено свързани с  новите поведенчески зависимости, дизайнерските дроги, които навлизат, казва в края на разговора ни д-р Иван Добринов. „Новите психоактивни субстанции в момента са бич за младото поколение и държавата абсолютно нехае или прави само кампании, които са шумни имитации на дейност без реални резултати.“