За българското вино и "прътите в колелата" на родното производство

По данни на на Съюза на енолозите в България, у нас годишно се произвеждат около 120 милиона литра  вино.  Към февруари, 2025 година у нас са регистрирани 362 винопроизводители (изби), по данни на Министерството на земеделието и храните.  

Секторът включва над 55 000 хектара лозови насаждения, като голяма част от производството е насочено към вина със защитени наименования за произход и географски указания. 

Всеизвестна е приказката, че хубаво вино се прави от хубаво грозде,  за него пък трябват хубав климат и време,  обработка, препарати, напояване, работници – а налични ли са те у нас?  И как изглежда бизнеса през погледа на може би най-малката винарна в България – разказваме в предаването за икономика "60 минути повече – бизнес" по Радио Стара Загора

С капацитет на производство от 5-6 000 бутилки на година крафт винарна "Карандила" в Сливен е най-малката в България.  Божествената напитка тук се произвежда ръчно по стара технология.  В основата на бизнеса са двама братя –близнаци Петър и Мартин Койнови.

По професия Мартин е архитект, но на фермерския пазар в Стара Загора с него се срещаме тъкмо в качеството му и на винопроизводител. Разговорът тръгва с началото – питам как е започнало всичко – има ли намесени европейски средства - не, казва Мартин и обяснява, че винопроизводството е един вид, наследствен бизнес - назад във времето в неговия род с това са се занимавали две поколения.    

Освен с производството на вино, сливенската изба разполага и със собствено лозе. А онова, което отличава продукцията й по думите на Мартин Койнов е фактът, че за нея се използва само грозде от Сливенския регион

За добрия вкус има и и фактът,  че при производството на червените вина крафт избата не ползва пресовани в последствие количества. При белите се прави едно бързо пресоване. 

"Останалите количества джибри пък се оползотворяват  за наторяването на лозето", обяснява Мартин.

 

И след като сме изяснили какво е нужно за да има добра продукция е време да попитам колко дълго отлежава виното. И за това си има тънкости и технология, разбирам от производителя. 

"Ако при белите вина е добре да бъдат продадени година – година и половина след технологичното им производство, колкото по-старо е червеното вино, толкова по-ценно е то за познавачите", казва производителят.

Че българското вино е качествено и добро, спор няма, но получава ли то полагащото му се място на пазарите не само у нас, но и по света - на този въпрос трябва да отговори всеки тип винар, по капацитет за възможностите, които стоят пред него, казва Койнов

И споделя, че в този ред на мисли не вярва, че големите производители на България, независимо че те са най-големите износители, имат кой знае какви шансове за световния пазар.

"Те в момента включително са и срещу следката "Меркосур", поради причината че ще бъдат залети от конкурентно евтино вино от Южна Америка. Но същите тези производители към момента пък купуват такова вино, бутилират го тук и го продават, както и естествено внасят и шира от други държави и тук правят виното. Тази година беше може би първата със справедлива цена за гроздопроизводителите - ние не сме купили грозде на цена под 1.90 -2.00 лева за килограм. Това за големите производители е цена, която не е привлекателна. Затова те предпочитат да закупят готово вино от Южна Африка, от Южна Америка, от Чили. Внасят се вина, включително от Португалия, от Аржентина, те са качествени, идват на добра цена, но просто това не са български.  По този начин се получава аномалия - от една страна големите искат да наложат родната продукция,  от друга правят така, че  шансовете й да намалеят", казва Марин Койнов.

За него и за невогия брат -близнак винопроизводството е вид втори бизнес. А може ли да стане първи и при какви условия - чуйте в репортажа