Доц. Христо Попов: Археолозите изпратиха 2025 г. с доста смесени чувства

На 14 февруари много хора избират дали да отбележат Деня на виното или Деня на любовта, но на тази дата има още един повод за празнуване - тогава се отбелязва и Денят на археологията.

В навечерието на своя празник, Националният археологически музей представя над 300 находки от 31 обекта в изложбата "Българска археология 2025", която ще може да бъде разгледана в зала "Временни изложби" на музея от 13 февруари до 7 юни 2026 г.

Празникът е свързан с успението на Св. Константин Кирил Философ в Рим. Професорите по археология са избрали точно тази дата по различни причини и вече 55 години това е празник на българския археолог.

В станалата вече традиционна за празника изложба участват над 20 музея от цялата страна, освен този на НАИМ при БАН. Включват се много регионални исторически, общински, специализирани музеи, както и Националният исторически музей. Над 300 експоната са показани.

"Изпращаме миналата година с доста смесени чувства, защото от една страна имаше хубави и сериозни резултати от немалко обекти, които бяха проучвани през 2025 г. Ако говорим за спасителните археологически проучвания, имаше доста интензивно усилие, което беше положено от много екипи.

Имаше моменти, когато над 60 обекта едновременно се проучваха и това е по различни инфраструктурни проекти - газопроводи в районите на Ветрино, Рупча, Варненския регион, около Перник, Сандански, Петрич и др.", обяснява доц.д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.

По думите му в изложбата ще бъдат представени само една малка част от всички открити от археолозите през сезона находки.

Относно планираните археологически проучвания обаче нещата, по думите на доц. Попов, не стоят по този начин. "За съжаление за трета, да не кажа четвърта поредна година, сесията към Министерство на културата се проваля - по обективни, субективни и всякакви причини. Няма как да приемем за нормално сесията да бъде проведена от април до края на септември и началото на октомври. Първите реални договори да бъдат сключени през средата и втората половина на октомври и остава въпросът кога трябва да се работи и при какви условия", пита риторично доц. Попов.

Според него състоянието на много от местните музеи става от година на година по-зле, а властимащите си прехвърлят отговорността, което води и до липса на предвидимост. 

На фона на това пък заплащането в тези музеи е близко до минималната работна заплата. Затова и много специалисти предпочитат да работят в чужбина. 

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.