Липсата на яснота за случая "Петрохан" води до поляризация в обществото

Случаят "Петрохан" разтърси обществото и отключи силни емоционални реакции. Според психолога Елена Атанасова, когато подобна трагедия ни застигне, е нормално тя да отключи страхове и да ни разтърси. 

По думите ѝ подобни трагедии оказват силно въздействие върху реакцията на обществото, особено, когато става дума за процес, развил се във времето, на различни места и с участието на дете. Тя посочи:

Когато няма пълна информация, се активира несигурност, страх, нужда от бърза мисъл. Мозъкът има една способност, той  не понася „не знам“, не понася празнота и затова обществото започва да конструира версии, да търси виновник, да търси прост разказ, да си обясни.

Според психолога в такива ситуации обществото започва поляризация – част от хората търсят рационални обяснения, други се насочват към конспиративни версии, а трети – към морални обвинения. Затова е важно темата да се обсъжда внимателно, като ясно се разграничават фактите от предположенията, обясни Атанасоваи добави:

Когато има тежък случай като този, той се явява като един екран, в който хората прожектират страха за собствените си деца, страха от изолацията, от социалния разпад, от някакви скрити групи и т.н.

По думите ѝ липсата на обяснение поддържа тревожността в обществото и е необходимо да се приеме, че понякога пълната информация изисква време.

Психологът обърна внимание и на причините, поради които хора, включително деца, могат да попаднат в затворени групи. Според нея такива общности често привличат личности в период на загуба или несигурност, които търсят смисъл, принадлежност и яснота.

Затворените групи създават усещане за структура и значимост. Там често се изгражда противопоставянето „ние срещу света“, а липсата на външен коректив засилва убежденията и тревожността, която се превръща в колективна убеденост.

По отношение на присъствието на деца в подобни среди, Атанасова отбеляза, че понякога родителите, водени от желание да осигурят най-доброто за тях и да им спестят разочарования, търсят формат за доброто развитие на детето си и го насочват към определени модели на мислене и поведение. И когато дете попадне в такава обстановка, то смята, че това е правилно.

По думите ѝ определянето на подобни случаи като дейност на секта не винаги е обосновано.

Ако ставаше дума за секта, действията щяха да свършат на едно място, щеше да има някаква публичност, нещо, което да разтърси хората, да го видят. Нямаше да е на подобно изолирано място, нямаше да е в рамките на групата. Затова мисля, че това е процес, стартирал много по-отдавна.Това са неща, които са се случили обмислено. Те не са в състояние на афект.

Елена Атанасова подчерта, че обществото трябва да запази чувствителността си към подобни трагедии, но без да изпада в крайности и „лов на вещици“. И обобщи: 

Ако трява да заключим с една библейска мъдрост: "Не търси сламката в очите на другия, а виж гредата в собствените си очи". Може би самите ние трябва да бъдем малко по-будни, по-активни, да проявяваме нашата гражданска позиция, но не емоционално, а рационално. Защото когато една позиция е облечена с емоции, тя е носител на нашите вътрешни страхове.