На Коледа - среща с именика Христо Жеков

За художника Христо Жеков 25 декември не е просто дата в календара. Това е ден, в който се преплитат личният празник - имен ден, спомените от детството и усещането за общност.

Според него празничният дух се усеща вътре в човека, в душата му. Казва, че рядко има години, в които заради заетост не му остава време да украси елхата, а мирисът на Коледа за него е на смес от бор, бенгалски огън и свещи. 

Посланието му към хората на Коледа е просто и ясно - да бъдем добри и емпатични не само по празници.  „Често си спомням за Соломоновия пръстен, на който пише – всичко минава. Няма застой – има или изкачване, или спад. Всеки спад е в зависимост от развитието, той е право пропорционален на извисяването“

Христо Жеков каза, че още от детските години Коледа е била нещо специално за него, а сега - още повече.

„Аз карам две Коледи - една с приятели и една със семейството. Това за мен е истински празник. Има и други дни в годината, в които човек е също толкова щастлив и по нищо не отстъпват на Коледа. Разбира се, аз никога не съм се радвал по сценарий и под чужда диктатура“.

Украсяването на елхата за Христо Жеков е една от най-хубавите традиции на този семеен празник.

„Това е и един от любимите ми спомени от детските години - украсената елха, която винаги при нас е била много хубава и със златен дъжд отгоре. Имахме бенгалски огън, гърмяхме и конфети. Тогава имаше топлота между хората, по-често се виждахме със съседите. Сега някак си в България леко сме стилизирали празника, поприбрали сме го. Важното обаче е да сме здрави. Щастието е вътрешно понятие. То трябва да съпътства човека". 

Христо Жеков добави, че щастието съпътства хората, които се занимават с неща, които им носят наслада - хобита, музика, изобразителна дейност. 

Художникът признава, че не е кулинар, но това никога не е било проблем за празничната трапеза. „Мога да нарисувам всякакво ястие“

Подчерта, че за него по-важни от блюдата са хората, около масата.

Тази година ще събере близък кръг от хора, въпреки че определя себе си като бохем.

Казва, че  художникът трябва да е организиран, за да си позволи свободата на творчеството. „Теб те правят художник творбите ти – това, което изграждаш върху платно или лист хартия. Важна е идеята, но и въздействието.“

Семейството за Христо Жеков е основата, върху която се гради всичко. Затова и имения си ден освен с приятели посреща и с роднини. 

На въпроса дали е вярващ, Христо Жеков отговoри, че вярва в науката, в изкуството, в човешките достижения.

„Човек е по-високо от ангела и по-ниско от дявола. Вярвам в това, че трябва да се стараем да бъдем добри“.