На Бъдни вечер традициите не са просто обичаи, а тих разговор между поколенията

Бъдни вечер е тихото очакване на Рождество с аромата на прясно изпечен хляб и топлината на близките, с които споделяме  трапезата и около която се събираме заедно. В празничното утро в програма "Точно днес" ни гостува уредникът в Етнографския музей в Пловдив Грозделина Георгиева.

По думите й празникът обединява древните езически вярвания за раждането на новото слънце с християнските традиции за Рождество Христово.

Това наистина е един от най-хубавите български зимни празници. Ако на други празници може да си отделен, този празник почти всички от различни краища, близки хора от едно семейство се събират, за да посрещнат тази бъдна вечер и тя е от древността заложена да е в очакване на слънцето, което да се роди или Христос, както се казва, от езическото време, да премине към християнството, да се роди новото слънце и всички ритуали са насочени точно за това да бъде, да пребъде. Неслучайно носи и това име. И ние знаем и до ден днешен, даже да сме позабравили символите и ритуалите, които са се следвали в древността, знаем, че трябва да направим на този ден богата трапеза, но постна задължително. Трябва да имаме питка с късмет, която да разчупим и да се надяваме  късметлията да е така щастлив и здрав през цялата година,

Георгиева припомни, че трапезата включва нечетен брой постни ястия, обреден хляб с пара и храни със специално значение за плодородието. Акцент се поставя и върху връзката с предците, за които се оставя място на масата, и магическите ритуали за предпазване от зли сили.

Целият  ден е изпълнен с много символика и ритуали и в миналото всичко това се е спазвало. Даже, замесването на питата се прави с мълчана вода, защото тя носи заряда на  магичност и на пожелателност, който трябва да се случат.

И макар че в днешно време повечето къщи нямаме камини, където да тлее бъдното дърво цяла нощ, донесено специално, това  е заместено вече със светлинките, защото всъщност огънят на бъдника  е извикването на това ново слънце и светлината и в днешно време къщите са ни украсени със свещи, светлинки  -мигащи. Всъщност това е поканата да се роди наново слънце. Защото това са най-дългите зимни дни, които в миналото хората са се правили ритуали да извикат слънцето, защото без него няма живот.

Въпреки промените в съвременния начин на живот, Грозделина Георгиева подчертава стремежа на българина да съхрани традиционните ценности чрез споделената светлина и родовата памет. Според нея празникът е мост между поколенията и време за духовно обновление.