Български ученици с награда на световен конкурс за проект на космическа колония

Дванайсет гимназисти поглеждат в бъдещето, създавайки не просто космическо място за оцеляване, а истински рай сред звездите, където хората могат да живеят пълноценно. С проекта си FlorAstra ("Цветя на звездите" в превод от латински) те спечелиха за втора поредна година награда в международния конкурс Live in a Healthy Space Design Competition 2025, организиран от National Space Society в Съединените щати с участието на над 2500 проекта и повече от 14 500 ученици от дванайсет държави.

Преди броени дни Елица Павлова, Биляна Манасиева, Жасмин Цветкова, Георги Бишков, Ема Несторова, Надежда Драгнева, Ирена Шевкенова, Сияна Кръстева, Мартин Ламбов, Даниел Георгиев, Лора Георгиева, Ира Карина Димова научиха най-жадуваната новина – че са удостоени с втората награда на конкурса, който спечелиха преди година. Те трябваше да представят концепция за селскостопанска структура за отглеждане на растения в космически условия.

"Мисля, че за нашата победа допринася и фактът, че всеки път включваме нещо типично българско – казва Елица Павлова от Английската гимназия в София. – През м.г. представихме начин за производство на кисело мляко на космическата станция, тъй като от него има много здравословни ползи и преценихме, че ще бъде полезно дори в Космоса. През настоящата година пък решихме да включим друг български елемент – маслодайната роза, с нейните ползи не само в етеричните масла, мехлемите или сладката, но и като украса, за настроение, както и да носи нещо от Земята на станцията."

Дванайсетокласниците излагат своята представа за колония, която обикаля в орбитата на Церера – планета джудже от нашата Слънчева система. В името й откриват символика, тъй като в него се съдържа посланието "Да се движим напред, да продължаваме човешкия род". Церера също така е древноримската богиня на плодородието и майчинството.

"Нашият план за бъдещето все още е много смел – продължава Елица Павлова. – Човечеството е доста далече от това да осъществи пълноценен живот в Космоса, но е хубаво да мечтаем. Ние развихме абсолютно всеки един аспект от живота на бъдещия космически жител. Разгледахме как ще се добива кислород и енергия, как ще се пречиства и рециклира всеки ресурс. Освен това изготвихме диета за хората на нашата станция и измислихме различни занимания, задачи и цели, които да изпълняват там."

Космическата колония около планетата Церера ще осигурява живот на 4 хил. души чрез напълно затворена екосистема. С помощта на новаторска комбинация от технологии в нея ще се отглеждат над 40 вида растения, системата за рециклиране ще преобразува урината в питейна вода и торове, а щурците и ларвите на черната войнишка муха ще консумират органични отпадъци, превръщайки се в богат на протеини хранителен източник. Генетично модифицираните култури с повишено съдържание на витамини A и C, 3D принтираното месо от растителни протеини и роботизираното прибиране на реколтата пък ще създават автономна хранителна система, където всеки ресурс ще се използва многократно в безкраен цикъл на възобновяване – предвижда проектът на българските млади изобретатели.

FlorAstra залага също на психологическото благополучие чрез култивирането на цветя. Така Rosa damascena и Rosa rugosa не просто ще украсяват пространството, но ще предлагат медицински свойства срещу болка, стрес и възпаление, а техните етерични масла ще се използват за производството на лекарства и козметика на борда на космическата станция.

"Както знаем, хората засега са стигали само до Луната, мисии до Марс се планират, но все още далече в бъдещето. Очакваме да проследим мисията до Луната, която ще се осъществи през идните месеци. Церера е още по-далече и от Луната, и от Марс, но се надяваме поне в нашия живот по-нататък да видим хора, които достигат такива далечни точки", казва Елица Павлова. След кратко замисляне добавя, че би се присъединила към пътешествениците в Космоса, "ако се комерсиализира и по-глобално хората излязат извън нашата планета като космически туристи".

За да изградят своята визия за бъдещето, младежите разчитат изцяло на собствените си сили.

"Всичко започна, когато открих конкурса онлайн – спомня си Елица Павлова. – Не сме работили с помощ на учител нито през тази, нито през м.г., ние сами се организирахме. Дванайсет ученици сме от две столични училища – Първа английска езикова гимназия и 133 СУ "Александър С. Пушкин". Проучихме всичко за изискванията, свършихме работата по тях и ги подадохме онлайн. Разчитахме на знания, придобити в училище. Не сме използвали изкуствен интелект. Правихме лични проучвания и главно четохме изследвания на учени."

Деветте момичета и трите момчета си представят различно своето бъдеще.

"Всеки от отбора ни има различни интереси и точно това подпомогна нашата победа – казва Елица Павлова. – Някои се интересуват от биология и искат да работят с генетична модификация, а друг иска да стане пилот. Аз лично желая да се занимавам с космическа архитектура за проектиране на структури, които ще помогнат на хората по-бързо да започнат да се развиват в космическото изследване."

През 2025 г. победителите в конкурса са поканени да представят своя проект Galanthusна годишната конференция на National Space Society във Флорида. Не вярват, че ще заминат, защото разходите са големи, но Столичната община им подава ръка. Зад Океана пред очите им се разкрива свят, за който само са мечтали – срещат се с астронавти, учени на световно ниво и настоящия ръководител на НАСА Джаред Айзъкмън, посещават Kennedy Space Center, NASA-Cape Canaveral истават свидетели на излитането на две ракети.

"Макар и няколкото минути, които имахме да разговаряме със Сюзън Килрейн и Робърт Гибсън – астронавти за НАТО, летели в много ключови полети, наистина бяха вдъхновяващи. Дадохме си сметка, че пред нас седят хора, които са изминали този път и ние можем да бъдем като тях", казва Елица Павлова. По думите й, житейският опит на Сюзън Килрейн е вдъхновение, че във физиката и астрофизиката, доминирани от мъже, жените също имат шанс.

Младите визионери се надяват сбъднат поредната си мечта – да представят работата си и да установят ценни контакти в Съединените щати, както са го направили през м.г.

"Запознахме се не само с учени, но и с ученици от други държави – казва още Елица Павлова. – Завързахме приятелства с канадци, румънци, имаше отбори от Казахстан, Индия и далечни части на света. В бъдеще ще продължим да търсим по-практични проекти – не чисто теоретични като нашия, и ще работим съвместно със съмишленици от целия свят. Надявам се!"