Излезе нова научна монография "География на България" в два тома

Монографията "География на България", разработена в два тома – том 1 – "Физическа география. Геоинформационни технологии" и том 2 – "Икономическа и социална география. Регионална география", беше представена в БАН наскоро. Монографията "География на България" е фундаментален научен труд с национално значение. Двата тома включват осемнадесет раздела, обхващащи всички съвременни измерения на географското знание.

Този колективен труд е резултат от професионалния опит и познания на общо 164 автори. В монографията са включени научни знания от широк кръг области в сферата на науките за Земята и обществото – геофизика, сеизмология, геология, геодезия, океанология, почвознание, екология, зоология, ботаника, демография, икономика.  Това е поводът за гостуването в предаването "Следобед за любопитните" на чл. кор. проф. Николай Милошев – директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН, проф. Надежда Илиева и проф. Георги Железов.

"Последното издание на "География на България" е издадено през 2002 година, когато даже България не бе член на ЕС. Много неща през тези години се промениха, и по отношение на населението, демографските проблеми, климатичните промени и по ред други въпроси настъпиха много промени. Освен това през тези 25 години науката, включително и географията се развива – вече имаме геоинформационни технологии, имаме средства и начини за точно и ясно документиране на редица факти, които преди това са били по- скоро описателно предадени. Дори бих казал, че това издание е малко закъсняло, но пък се постарахме да включим всичко, което към днешна дата като географски знания сме документирали във всички сфери. 164 души са авторите на тези издания, като имате предвид, че в нашия институт сме 50 човека. Успяхме да съберем географското научно знания от цяла България, с помощта на колеги от различни университети и не правителствени организации" – разказа чл. кор. проф. Николай Милошев.

"Наистина имаше необходимост от това актуализирано издание на "География на България" като резултат не само на геополитическите промени. Дори в процеса на подготовката за печат в края на миналата година ние добавихме информацията за присъединяването ни към Еврозоната. Тази научна монография отразява промените във всички направления не само на географската наука, но и на науките за земята. От 2009 година нашият институт е интегрален такъв, като обедини науките за земята – геофизика, сеизмологията, геодезията и географията. Във всеки един раздел- климат, релеф или почви има много нови неща. В първата част, последните раздели 14 и 15 са актуални- единият е свързан с опасните процеси и явления, които обединихме в раздел заради обществената значимост на информацията. Другият последен раздел в първата част е свързан с геоинформационните технологии, а това е възможностите на тези технологии в развитието на научната експертиза и изследвания. Мисля, че в тези нови издания всеки може да намери нещо, което лично или професионално го интересува. Те могат да се използват и за информационни и справочни цели, защото сме обобщили огромен масив статистическа информация във физическата и икономическа география. Максимално сме се постарали да покажем възможностите на научната експертиза", разказа в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Железов.

"В том втори фактически се допълва триадата на географията, защото тя се състои от природа, население, стопанство. Във втори том има няколко основни разделя – население, стопанство и регионална част. Социално- икономическите и демографски процеси в страната ни непрекъснато се променят, за това и втори том е изцяло нов, на базата на новите събрани данни. В тази част ясно са показани промените, настъпили у нас, след приемането ни в ЕС. В този том са включени повече от 50 картографски изображения, като по-голямата част от тях са на ниво населено място. Разглеждаме тук динамика, структура на населението, миграция, естествено възпроизводство, пазар на труда. Прогнозата за населението е направена по населени места, като методиката е доста по-различна. Прогнозата е във времевия интервал до 2040 година, като е направен в три сценария, а населението на България ще достигне до около 5 милиона души. В сравнение с населението от последното преброяване 2021 година, българите ще намалеят с още 35 процента. Между 880 и 917 населени места ще изчезнат за същия период, а това са около 25 процента от населените места от селищната ни мрежа", разказа в ефира проф. Надежда Илиева.

Целият разговор на Ани Костова с чл. кор. проф. Николай Милошев, проф. Георги Железов и проф. Надежда Илиева, от предаването  можете да чуете в звуковия файл.