Коледа през очите на 90-годишната Лиз Браун от Лондон

Коледните празници, особено в страните от Запада, протичат изключително пищно и започват доста рано. Във Великобритания, например, коледната украса по улиците е готова още в началото на ноември, а ако не побързате да си купите жива коледна елха и оставите това за последните дни, рискувате да останете без дръвче. Същото важи и за пуйките в супермаркетите. Всеки се стреми да осигури изобилие на празничната трапеза и сигурно са много малко тези, които все още помнят едни доста по-трудни години през Втората световна война. .

Елизабет Браун или просто Лиз, както всички я познават, е родена в покрайнините на Лондон през далечната 1935 година. Може да се каже, че е коренячка лондончанка, въпреки че по онова време община Хорнчърч, където тя е родена, още не е била част от британската столица, но пък винаги е била част от графство Есекс. Ако някой е успял да пресметне вече – да, Лиз е на 90 години.

Лиз Браун е невероятен човек, крачеща бодро жива история, с напълно бистър ум, постоянно ангажирана с обществена и благотворителна дейност и крояща амбициозни планове за бъдещето.

"Коледата в моето детство беше много по-различна. Много по-простичко, имахме много по-малко неща. Понеже съм родена през 1935 година много от моите спомени от детството, свързани с Коледа, са от времето на войната. Спомням си 1938 година, когато беше първата ми Коледа, прекарана не в моя дом, а в различна среда – това беше къщата на леля ми и чичо ми, където бяхме с моите родители. Беше бяла Коледа, беше магическо. Беше супер! На следващата година започна войната и нещата бяха много тъжни. Оттогава насетне, докато навърша 10 години, спомените ми за Коледа са доста неприятни".

"Нямахме много храна, бяхме на купонна система. Тогава си купихме за отглеждане петле, така че да да имаме нещо за коледната трапеза. Тогава купихме и 12 кокошки, защото според разпоредбите, когато имаш 12 кокошки, може да си вземеш и петел, защото е необходим за разплод. Разбира се, когато петлето малко поотрасна, ние го сложихме в клетка, където го хранехме с всякакви остатъци от нашата храна, така че го угоихме достатъчно, за да стане основното ядене в нашето коледно угощение. Знам, че сигурно ще прозвучи доста кръвожадно, но много ни хареса, защото беше нещо специално. В онези дни пиле на трапезата си беше истински деликатес. Никой нямаше пуйка в онези дни, доколкото си спомням", добави още в интервю за предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" 90-годишната лондончанка: 

"На масата имахме също картофи, моркови, брюкселски зелки и ако сме късметлии, стъфинг – това е специална вкусна ядлива смес от зеленчуци, подправки и хляб на трохи, използвана предимно като пълнеж, най-често на птици, та това беше общо взето на масата. Разбира се, имахме и коледен пудинг, но в него нямаше много сушени плодове, защото по това време те се даваха с купони. Седмицата преди Коледа беше точно времето, когато пестяхме храна от наличните продукти, така че да остане повече за Коледния ден, за да бъде той наистина специален. Нямаше предварителни празненства както е сега, просто се фокусирахме върху този единствен специален ден".

Цялото интервю с Лиз Браун можете да чуете от звуковия файл.