Майсторът на камбани: Рождествените празници носят смирение

Църковната камбана е като диригент на живота. Тя не е просто звук, не е само отлят метал. Бележи раждането и смъртта, празника и тъгата.

Това коментира Виктор Лимонов, седмо поколение леяр на камбани. Той е от известния род Велиганови, които повече от 150 години се занимават със занаята. Добави, че камбани има дори и там, където няма храм.

„В България има много места без храм, но с камбани. Закачени са на дървета, на стълбове. Камбаната е нужна.

Преди време правих камбана за едно пловдивско село, защото тяхната беше открадната. Тогава един възрастен мъж ми каза: "Без камбана човек не може да умре спокойно, няма какво да удари за него. Животът си върви с камбаната. Тя е диригент на живота.“

Според Виктор Лимонов изработването им не е свещенодействие в буквалния смисъл, но е огромна отговорност, защото често тези, които са я поръчали, са събирали дълго парите и не можеш да не дадеш най-доброто от себе си.

„Камбаните не продават индулгенции. Но като цяло повечето хора ги поръчват с чисти намерения.“

Виктор Лимонов обясни, че различният звук на всяка една се дължи на обертоновете. „Дори две камбани с един и същ основен тон никога не звучат еднакво.“

Обясни още, че изработването им е бавен процес и изисква търпение. Формата или калъпът се прави от глина, която съхне, свива се и се дооформя отново и отново. След сушене идва отливането, което е по-бързата част от работата. То отнема няколко дни.

Камбаните на майсторите от рода Велиганови звучат почти навсякъде – в Пловдив, в страната и извън нея. Ако в някоя църква няма тяхна камбана, има църковна утвар, която са изработили.

Виктор Лимонов подчерта, че рождествените празници носят смирение. 

„Напомнят, че животът не е чак толкова сложен, че може да се живее и с много, и с малко, че големите цели често ни карат да пропускаме малките радости, а животът си отива.“