Андрес Файел: Не можеш да разделиш идеологията от естетиката

Германският документалист Андрес Файел разговаря с Юлия Владимирова за програма "Христо Ботев". Файел е един от най-значимите съвременни документалисти, режисьор, сценарист и психолог по образование. В работата си изследва връзката между властта, идеологията, образите и колективната памет. Филмите му разглеждат болезнените зони на германската и европейската история, и поставят под въпрос митовете, удобните разкази и опитите за морално дистанциране.

Още с документалния си дебют "Черната кутия БРД" (Black Box BRD), Файел привлича внимание с радикалния си поглед към наследството на политическото насилие и крайните идеологии в Германия. Следват филми като "Ударът", посветен на расистко убийство и обществената отговорност, и "Бойс" – многопластов портрет на художника Йозеф Бойс, разгледан не само като артист, но и като политическа и митологизирана фигура. Файел работи и в игралното кино – "Ако не ние, кой?" е филм за ранните години на германската левичарска радикализация и поколенческите разломи след войната.

Последният му документален филм, "Рифенщал", е посветен на една от най-противоречивите фигури в историята на киното – Лени Рифенщал. Филмът изследва не само нейния артистичен талант, но и невъзможността той да бъде отделен от идеологията и пропагандната функция на нацисткия режим. Без да омаловажава естетическите ѝ постижения, Файел поставя в центъра въпроса за личната отговорност и за ролята на киното като инструмент на властта.

Лентата беше представена в рамките на "София Документал", където специален гост на фестивала беше и монтажистът на филма, който се срещна с българската публика в София и разказа за работата си с архиви. "Рифенщал" беше номиниран за най-добър филм и за най-добър документален филм на Европейските филмови награди, които се проведоха в Берлин преди около две седмици.

Чуйте какво каза Файел за Лени Рифенщал, но и за по-широките теми, които филмът повдига: за съблазънта на национализма, за култа към силата, за киното като носител на идеология и за това защо тези въпроси днес звучат тревожно актуално. Разговорът с Файел е поглед към историята като предупреждение и към киното като пространство, в което естетиката не може да бъде извинение.