Д-р Мартин Странски: Нашите мозъци всъщност се свиват в последните няколко века

По повод премиерата на бестселъра "Възход и падение на човешкия ум" у нас дойде нейният автор д-р Мартин Странски, бивш клиничен професор в Катедрата по неврология на Медицински факултет на университета Йейл, пенсиониран през 2025 г., както и международен лектор и съветник.

Какво разказа за себе си и за професионалните си интереси:

"Аз съм доктор, лекар, невролог. Занимавам се със изследване на мозъка и нервната система и като невролог повечето от интересите ми са свързани с това как функционира мозъкът. Не върху конкретно заболяване или лечение а най-общо казано върху това как мислим. Кое кара мозъка да мисли, кое влияе на мисълта. В тази област в последните двайсетина години много ни помогна модерната технология, която ни позволява днес да разберем точно къде в мозъка се зараждат мислите, по какви пътища минават, кое им влияе по положителен или отрицателен начин, как се създават емоциите, как работи паметта. Започнахме да използваме неврологията в изследването на интересни философски въпроси, на които започваме да отговаряме с помощта на неврологията, като например какво представлява съзнанието, какво се случва със съзнанието след като умрем, как се пораждат моралните ни ценности, как се пораждат политическите ни разбирания. И докато изучаваме мозъка, започваме да забелязваме промени в едни и същи хора. И когато питаме тези хора какво правят през деня, как четат и разни такива неща, разбираме, че модерната технология, която вече споменах, има лоша страна. Става дума за дигиталните технологии, тези, които използваме всеки ден, и по конкретно мобилните телефони и социалните медии, компютърния екран. Забелязваме как технологията буквално унищожава всичко, което като човечество сме придобили в продължение на стотици хиляди години."

В книгата си д-р Странски твърди, че най-ранната опитност на бебето е свързана с отношенията му с майката и с нейния стил на възпитание и това е изключително важно за развитието на мозъка му.

"Мозъкът на бебето, дори преди да се роди, но най-вече веднага след раждането, може да се оприличи на нещо като голямо открито поле, в което има много плевели. Да кажем, че Вие сте в единия край на полето и искате да отидете до другия край. Разхождате се из полето и създавате пътека. Когато отъпчете пътека, особено като се разхождате от единия до другия й край и обратно, пътеката се очертава насред полето и всеки тръгва по нея. Това е начинът, по който мозъкът буквално създава връзки.

Първите връзки, които създава мозъкът, са най-важните, защото ако сте в полето и искате да отидете другаде, вие най-вероятно ще тръгнете по пътеката и ще завиете надясно или наляво. Така мозъкът създава все повече пътеки. В състояние е да мисли за все повече неща, да ги обединява и систематизира и да се учи. Майката играе много важна роля, защото стимулира бебето да учи, да създава възможно най-много пътеки. Тя стимулира бебето със своя глас, като го докосва, като го прегръща, но също и като оставя детето да изследва света наоколо и като го насочва в първите месеци и години.

Най-важното нещо е майката да бъде край детето и да осъзнае, че това е основната й и единствена работа  в живота. Не да работи, не да се сдобие с втора кредитна карта, не да ходи на почивка., а да обръща внимание на своите деца по конструктивен начин. Това също означава да ги оставя да правят грешки, защото мозъкът учи най-добре като прави грешки. Когато направи грешка има с какво да направи сравнение.

Когато даваме на детето, независимо дали става дума за съвсем малко или поотраснало дете, някаква технологична джаджа, това е в ущърб на развитието на мозъка на детето. Защото модерната технология е еднопосочна, а не двупосочна улица. Тя не учи детето на нищо. Много майки дават на децата си мобилни телефони или таблети, за да не скучаят.

Това е най-лошото, което могат да направят. Защото това буквално забавя развитието на техния мозък. Това не е само мое мнение, това е факт, който е потвърден от буквално стотици изследвания по целия свят. Това е причината в 80 страни по света да забранят ползването на мобилни телефони в учебните часове. Използването на мобилни телефони в училище е най-лошото нещо, което може да се направи. Забранява се и използването на социални медии. Ако се върнем на съвсем малкото дете, всички медицински организации, които изследват тези въпроси препоръчват, особено за най-малките от раждането до 2-3 годишна възраст, да нямат никакъв достъп до модерни технологии, а ако все пак имат, това да става за съвсем кратко време и то под наблюдението на майката и на родителите.

В книгата си твърдите, че родителите трябва да поставят граници на децата отрано, да не им позволяват всичко и че това е от значение за бъдещите им успехи. Защо дисциплината е толкова важна?

"Мисля, че казах, че не дисциплината е много важна, а рутината. Със сигурност обаче отлагането на удоволствието е много важно. Има един интересен експеримент проведен във втората половина на 20 век, наречен Маршмелоу тест. Не знам дали вашите слушатели знаят какво е маршмелоу - това са едни бели ужасни бонбони, които залепват в устата и правят всичко наоколо лепкаво, децата много ги обичат. Аз също ги обичам. Пред децата бил поставен един бонбон маршмелоу и им било казано - ако почакаш петнайсет минути, ще получиш два бонбона. Някои от децата не могли да устоят и изяли бонбона, други обаче изчакали петнайсет минути и получили два.

Изследователите проследили тези деца през следващите десет, двадесет, тридесет, четиридесет, петдесет години, за да разберат какво е станало с тях. Установили, че децата, които са изчакали петнадесет минути са по-успешни във всяка сфера. Те били по-умни, имали повече деца, живели по-дълго, били по-здрави и по-щастливи.

Защо? Защото се научили да отлагат удоволствието, което означава, че са успели да създадат много повече невронни вериги в техните мозъци, като са мислили какво ще стане, ако го направя и какво - ако не го направя. Така че вместо мигновения автоматичен казино рефлекс, който модерната технология ни предоставя - лампички, огледала, мигновени награди - те са започнали да мислят. Това им е позволило да развият по-зрели, мислещи мозъци, които могат да сравняват. Това е тайната да развиеш добре мозъка си. В неврологията наричаме това позитивна фрустрация. Когато мозъкът ти е фрустриран, но по един положителен начин, си в състояние да отложиш наградата, след като разбереш защо не трябва да я вземаш на мига."

Нека се възползваме от това, че сте наш събеседник, за да ни дадете конкретни съвети как да учим по-успешно, как да запомняме по-добре. Знаем пред какви проблеми с ученето се изправят учениците и студентите.

"Има много неща, които човек може да направи и всички те са свързани с онова, за което вече говорихме - за създаването на по-здрави невронни пътища. Първото нещо всъщност е много просто. Всяко нещо, което се опитвате да научите, ако предположим, че ученето е чрез четене, трябва да бъде посредством  хартия, не от компютър. Има три основни разлики, свързани с еволюцията. Защото мозъкът учи чрез разпознаване на модели.

Ако изучавате дума, мозъкът ще я научи благодарение на начина, по който тя изглежда, а не на базата на буквите в думата. А когато учите изречение, това става на базата на начина, по който са подредени думите. Когато принтирате нещо на страница, вие го поставяте в рамка. Така рамкирате моделите на страницата. За мозъка е много по-лесно да учи от напечатана страница на хартия отколкото от компютъра. Второ - човек държи страницата в ръка, докосва я. Това е още един сигнал, който тръгва от ръката и стига до мозъка, което прави невронната връзка по-здрава.

Така че вие на практика извършвате две неща, без да го осъзнавате. Резултатите от всички тестове - а това е изследвано - го доказват. Взима се група от хора, разделя се на две и им се дава един и същ материал - на едната част материалът е на компютър, а на другата - същият материал принтиран от екрана, но на хартия. Хората от втората група при всеки тест имат по-добри резултати с около 33 процента. Това е една от многото причини 125 изследвания да препоръчват в училище да не се използват компютри по време на обучението, освен когато се изучават технически умения. Компютрите трябва да бъдат използвани за обучаване, но не и за учене, т.е. да бъдат просто помощник в обучението. Така че днес има много училища, в които няма компютри в класните стаи, а в други кабинети, където учениците се учат как да използват технологията. Има и друга група трикове, които можете да използвате, за да усвоявате материала по-добре. Например можете да разделяте на по-малки сегменти онова, което учите, независимо дали става дума за спорт или за изучаване на нещо, което ви е полезно в работата. Защото мозъкът изучава по-добре малки порции, отколкото нещо голямо наведнъж. Трето - говорете за онова, което учите. С други думи можете да го прочетете, но можете и да го обсъдите с някой друг и да му обясните какво сте научили. Така ще създадете паралелни невронни пътища и връзките ще се затвърдят. Освен това можете да вложите емоция в ученето. Всички помним неща, които са свързани с някаква емоция. Сигурен съм, че помните много по-добре събитие, свързано с някой, който е бил много груб с вас, отколкото разговора с продавача в магазина, когато сте си купили кафе и сте му казали благодаря. Така сме устроени, че помним емоциите. Ако свържете емоцията с даден факт, ще запомните факта. Това са само част от многобройните трикове, които можем да използваме, за да улесним запомнянето."

Това означава ли, че писателите е по-добре да пишат с химикал, а не на компютър?

"Зависи, когато аз пиша, използвам клавиатура, защото редактирам. Но когато човек се учи да пише или изучава думи е много по-добре да държи молив или химикал в ръка, вместо да пише на клавиатурата на компютъра. Защото първо, това забавя процеса и му дава възможност да помисли върху онова, което прави, освен това  - ако се върнем на еволюционния процес, за който говорихме преди малко - това ни помага да запомняме по-добре. Бих помолил вас и вашите слушатели да направите следния експеримент. Можете да си представите, че държите молив в ръка и изписвате буквата П като в думата ПОБЕДА, след което да изпишете буквата Б, като в думата БОНБОН. Сега си представете, че оставяте молива настрана, слагате ръце на клавиатурата и чуквате буквите П и Б. Забелязвате ли голямата разлика между движението на ръката, когато изписвате буквите с молив и нищожната разлика при натискането на буквите на клавиатурата с върха на пръстите? Мозъкът забелязва подсъзнателно тази разлика и ни помага да запомним по-добре буквите, да учим по-бързо и да запомняме по-добре написаното на ръка."

И все пак, когато пишем с химикал, използваме само едната ръка, най-често дясната, а когато пишем на компютър използваме и двете и ако пишем с десет пръста имаме много повече точки на съприкосновение. Това не е ли предимство?

"Не, макар че има много повече точки на съприкосновение, това е единственото, което вършите, като използвате само определени мускули, не използвате мускулите на китката, на палеца, освен това човек пише с доминантната ръка, което ви отвежда до частта в мозъка, в която се намира центърът на езика. И най-важното - ръката ви се движи върху хартията. Не ви казах това, когато отговарях на предишния въпрос, но когато движите ръката си върху листа, докато пишете, вие създавате модели на писане и така запомняте много по-добре заради това, че знаете къде е разположена думата на листа. Не само се движите от ляво на дясно, но и отгоре надолу. Когато пишете на клавиатурата на компютъра, няма ляво-дясно, горе-долу. Просто натискате клавишите."

Защо трябва постоянно да търсим нови предизвикателства за ума си?

"Защото, ако се върнем към еволюцията, ако сте мързеливи, това ще ви убие. Тогава сте склонни да не обръщате внимание на нови заплахи и опасни ситуации. Можете да игнорирате и неща, които могат да ви помогнат. Мозъкът от еволюционна гледна точка е бил мързелив в моменти, когато е можел да си го позволи. Но определено не е бил толкова мързелив в миналото, както е днес. Мозъците преди появата на хомо сапиенс са били по-големи от нашите. Нашите мозъци всъщност се свиват в последните няколко века. Това е така, защото ние сме по-дребни от неандерталците. Те е трябвало да мислят за всичко през цялото време, 24 часа на денонощието. Не са можели да си извикат такси и да изчакат на тротоара докато дойде. Трябвало е да предвиждат какво ще бъде времето, накъде да тръгнат, кой може да им се изпречи по пътя, дали ще оцелеят, какво ще се  случи ако се преместят тук или там. Те са създавали невронни връзки през цялото денонощие. Съвременните хора не правят това."

Човечеството застарява с всеки изминал ден, продължителността на живота се увеличава, а от там и броят на хората с деменция. Как да се преборим с тази заплаха, която тежи на здравната система и на семействата.

"Това е въпрос, който постоянно ми задават и аз веднага успявам да вбеся всички, като отговарям на този въпрос, като се връщам назад към историята на човешката еволюция и подчертавам, че от философска гледна точка, причината да има толкова много хора с деменция днес е, че живеем прекалено дълго. Програмирани сме да живеем до 30-35 годишна възраст. Това е естествената продължителност на живота на човешкото същество. Така е било по времето на Исус Христос. Оттогава досега тя бавно се повишава. Трябва да приемем остаряването като процес, който се опитваме да увължим. Което разбира се не означава, че не трябва да се опитваме да живеем възможно най-дълго и най-добре. Но мисля, че е добре да си спомним това, защото днес има много хора, които изпитват ужасна тревога, че ще остареят, че ще започнат да забравят. Искам да ги уверя, че това е нормално. Но, как можем да имаме добра памет. МНого е просто. Трябва да създаваме възможно най-много невронни пътища през цялото време и да ги използваме. Хората, които имат най-добра памет и нямат деменция са хората, които имат много интереси. Да кажем - вие работите, но и свирите на музикален инструмент, или учите нов език, или обичате да ходите на разходка, всеки вид физически упражнения са изключително важни, защото здравото тяло означава здрав мозък. Не пиете много, не пушите, живеете здравословен живот, имате семейство - психологическата подкрепа също е много важна - слушате музика или свирите на инструмент. Не стоите у дома и не гледате през цялото време телевизия и не чакате някой да ви дойде на гости, а излизате навън. Това поддържа електронното табло на мозъка включено. В неврологията има чудесен израз за това как работи мозъкът - ползвай го, или ще го загубиш. Така че ако не използвате някоя способност на мозъка, просто няма да можете да я развиете и ще я загубите."

Не мога да разбера защо физическите упражнения са толкова важни за мозъка. Та те са просто движения?

"О, това е най-хубавото, което можете да направите за мозъка си, като изключим факта, че сте навън и вършите нещо, защото вашият мозък е слуга на вашата сърдечносъдова система и вашият метаболизъм. Мозъкът е орган в нашето тяло. Не е нещо по-различно от бъбрека или пръста на ръката ви в този смисъл на думата. Функцията му  е много по-различна, но се нуждае от добро кръвоснабдяване, за да върши онова, за което е предназначен. Ако не му се осигури това здравословно кръвоснабдяване, което става със спазването на всички тези неща, които изброих, тогава състоянието на мозъка се влошава. Толкова е просто. То е като при автомобила. Той се нуждае от масло и качествен бензин. Дори и да има перфектния двигател, ако няма достатъчно бензин, или свърши маслото, или то е твърде гъсто, колата ще закъса насред път."

Защо е толкова важно да говорим повече от един език?

"Защото всеки език има своята културна и смислова специфика. Начинът, по който говориш и нещата, които са присъщи на твоя език, предопределят как твоят мозък се активира. Езиците са много важна част от културата. Между езиците има много силна връзка. В моята книга сигурно сте забелязала, че споменавам, че има езици, които имат много различни думи за различните нюанси на един и същи цвят, например синьо. В европейските езици например има обикновено по две три думи за нюансите на синьото. Когато в един език има много повече думи за различните нюанси на синия цвят, това означава, че хората които го говорят могат да възприемат много повече нюанси на този цвят и техният мозък се е адаптирал да възприема цветовете много по-комплексно от вашия или моя мозък. Така че езикът е почти механична функция на мозъка, но също така диктува как функционира този мозък. Наблюдаваме много интересни разлики в мозъците на хората, които говорят различни езици, като съответният език влияе на начина, по който съответният мозък мисли за света, който го заобикаля."

Какво се случва с мозъка, когато човек превежда от един език на друг?

"При превода много зависи кой е първият език, който сте научили. Обикновено първият език се използва като отправна точка и хората, които превеждат или говорят повече от един език, в крайна сметка мислят на езика, който им върши най-добра работа в съответния момент. Например ако говорите немски и италиански, когато искате да решите задача по математика или академичен проблем, и знаете в еднаква степен двата езика, по-вероятно е да мислите на немски, защото немският език е по-подходящ, когато става дума за конкретни, прагматични неща. Ако искате да напишете романтична поема за любимото момиче или за красотата на залеза, ще мислите на италиански. Ние мислим по начина, по който нашите мозъци ни позволяват да мислим, на базата на онова, което знаем, за да могат да изпълнят задачата по възможно най-добрият начин."

Защо е толкова важно да мислим позитивно?

"Това е много хубав въпрос, защото идеята за позитивното мислене е сравнително нов феномен. Днес много се вълнуваме от това дали мислим позитивно или негативно. Не съм убеден, че нашите родители и дядовци и баби са обсъждали темата. Това също е свързано с гледната точка. Трябва ли да говорим за позитивното мислене и ако да, по какъв начин то е нещо по-различно от нормалните конструктивни човешки взаимодействия, при които просто утешаваме някого когато е тъжен или просто сме до него в труден момент, а ако си сам, да осъзнаеш какво имаш, че си жив, да знаеш какви са ти приоритетите, че не се нуждаеш от всички тези неща, за които хората твърдят, че не можеш да живееш без тях, да осъзнаеш колко е хубаво че имаш две здрави деца и ти самия си здрав и това е достатъчно.  Така че всичко е въпрос на гледна точка. Но от друга страна позитивното мислене е от голямо значение - онези хора, които имат позитивна нагласа, обикновено се справят много добре когато става въпрос за учене и състояние на паметта, а и те живеят по-дълго., защото хората с депресия имат по-кратък живот. Има много причини за това, които са свързани с начина на живот. Хората, страдащи от депресия обикновено не обичат да правя физически упражнения - вече говорихме колко е важно това - освен това позитивното мислене активира механизми и хормони в мозъка, наречени ендорфини, те от своя страна стимулират мозъка да създава здравословни невронни вериги, които са постоянно активирани. И понеже в момента ми се усмихвате с очарователна усмивка - не знам дали слушателите могат да си я представят - и  дори само тази усмивка е много заразителна - има едни интересни изследвания, които доказват, че когато хора, които са тревожни или депресирани, бъдат принудени да се усмихнат редовно по няколко минути на ден - просто да се усмихват и да активират лицевите си мускули - това активиране се връща обратно в мозъка и създава усещане за щастие. Така че най-простото лекарство при депресия или стимул за  позитивно мислене е просто да се усмихваме."

По-умните хора по-щастливи ли са?

"Това е много хубав въпрос. Като наблюдавам моите приятели бих отговорил - вероятно не. Има хора, които казват, че колкото повече се стремиш да научиш, толкова повече осъзнаваш колко малко знаеш. Което означава, че колкото повече научаваш, толкова повече основания имаш да се тревожиш. Има една такава английска поговорка - невежеството е благословия и до известна степен е така. Щастието се дължи на огромен брой фактори - като първият и може би най-важният е генетиката. Има изключително силни предразположения  в  нашите гени, които предопределят дали ще бъдем по-щастливи, или по-тревожни и меланхолични хора. Но както ви отговорих на предишния въпрос - хората, които са щастливи, обикновено са такива заради някаква причина и по принцип са по-успешни от онези, които не се чувстват щастливи."

Говорите ли чешки?

"Да. Аз съм роден в САЩ в чешко семейство и чешкият е първият ми език, защото родителите ми говореха чешки вкъщи. Научих английски на детската площадка от децата. Говоря и мисля на най-малко два езика и от време на време ругая на други три, защото някои езици като испанския са чудесни за ругатни. Това, разбира се, го правя само наум, никога на глас. Така че всеки език си има своите предимства."

Това сподели за предаването "Графити по въздуха" д-р Мартин Ян Странски, невролог и професор, преподавател в "Йейл", автор на бестселъра "Възход и падение на човешкия ум".