Ваня Нушева: Нямаме среда за осветяване на лобистката дейност

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението.

"Общата оценка на законопроекта, който е внесен, включително и на това включено наименование на закона, позволява да кажем, че този законопроект отговаря най-общо на подхода, който се прилага в редица европейски държави, включително на терена на институциите на ЕС. А самото наименование за "представителство на интереси" е достатъчно обхватно и позволява да бъде разгледан именно този подход за взаимодействие между представителите на публичните институции с тези лица".

Това заяви пред БНР Ваня Нушева - политолог и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Тя напомни дългия период, в който експерти, неправителствени организации и международни организации формулираха препоръки към България да разработи законодателство, с което да регулира лобистката дейност.

Според нея самото използване на термина "представителство на интереси" вместо термина "лобизъм" отразява именно тези критики и основателни притеснения на неправителствени организации, че може да бъде погрешно интерпретирана тяхната дейност "застъпничество" и да бъде асоциирана с думата "лобизъм", която в България придоби негативна конотация като дейност, свързана с някаква форма на корупция:

"Използването на термина "представителство на интереси" едновременно позволява да бъдат обхванати всички дейности и в същото време да се избяга от тази негативна конотация, която се даде на думата "лобизъм"."

Според Ваня Нушева е проблематичен подходът регистърът на представителите на интереси да се води в Сметната палата:

"Проблематичен е този подход не само защото самият регистър е предвиден да се поддържа от Сметната палата, но той ще трябва да функционира като регистър в една триъгълна схема - от една страна данните, които вписват доброволно субектите, осъществяващи представителство на интереси - те трябва да се регистрират и да вписват данни в регистъра, от друга страна регистърът трябва да извлича данни от сайта на МС, в който всички институции би трябвало да регистрират срещи с лицата, представляващи представителство на интереси, но и със сайта на НС, където би следвало да се публикува информация относно застъпнически лобистки дейности във връзка с разработването на законопроекти. От друга страна ние нямаме друга институция, която в момента да се занимава с превенцията на корупцията. В момента законодателят започва да създава доста по-различен облик на Сметната палата като институция, която освен националния одитен орган, се превръща в нещо като институция за превенция и противодействие на корупцията".

По думите ѝ има и друга проблематика, свързана с консултациите по отношение на прилагането на закона и с определянето на решенията кой би следвало да се вписва и кой не. Тя е на мнение, че доста неща в законопроекта трябва да се премислят.

"Кой и как преценява коя дейност е свързана с представителството на интереси, за да бъде взето решение за вписването в този регистър? Целият въпрос е в това как ще бъде интерпретирано прилагането на закона - дали някаква институция ще бъде упълномощена да дава консултации, мнения, решения - кой кога би следвало да се впише в регистъра, ако е осъществил дейност по лобиране, застъпничество, стои отворен".

Законът предвижда в рамките на определен период след неговото приемане да бъде създаден и етичен кодекс, който да регламентира редица действия, поведение на длъжностни лица, които са обект на подобно въздействие, напомни Ваня Нушева в предаването "Преди всички". По думите ѝ има редица въпроси, които трябва да се изяснят.

"По отношение на санкциите, съдържанието и поддържането на регистъра има какво да се каже. Може да се използват редица добри практики на държавите", смята тя.

Факт е, че приемаме законодателство в резултат на изисквания и препоръки на международни институции, подчерта Нушева и добави:

"Нашият политически елит не демонстрира последователна воля за приемане на подобно законодателство. Първата законодателна инициатива беше през 2002 г. и до момента нямаме закон. Добре е да оценим положително обстоятелството, че все пак имаме закон. Не е проблем начинът, по който използваме термините. Нека да видим как ще бъде реализиран този закон".

Според нея нямаме среда за осветяване на тази дейност през такъв регистър.

Тя постави и въпроса за необходимостта от допълнителни санкции и етичен кодекс. Според нея е необходимо много повече детайли да бъдат включени в етичния кодекс.

Общественото обсъждане по законопроекта е до 2 март.

Цялото интервю на Силвия Великова с Ваня Нушева в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.